Няма да разказваме подробно за ваксинацията и храненето на кавказките овчарки, тъй като, първо, и без нас е писано достатъчно за това, и второ, в това отношение кавказецът не се отличава принципно от другите породи кученца.
Само ще отбележим:
- ваксинацията, както и купирането на ушите (ако ще го правите), трябва да се извършва от ветеринар;
- Препоръчително е кучето поне през първата година да се храни със сухи храни супер премиум клас, т.е. с професионални продукти.
Доказано добри са Orijen, Acana. Сравнително висок клас и добър вариант са Royal Canine, Eukanuba, Purina ProPlan и т.н.. Запомнете, че се изчислява не стойността на пакета, а цената за 24-часово хранене. По отношение на храненето всеки собственик на кавказче трябва много добре да запомни една безспорна истина:
Стопанинът трябва да може във всеки един момент, да извърши всевъзможни манипулации с челюстите на своя любимец.
Стопанинът трябва да може във всеки един момент, ако се наложи да извърши всевъзможни манипулации с челюстите на своя любимец. Дали за медицински манипулации, дали да му даде хапче, ако е решил да го води по изложби и да може спокойно да му покаже зъбите или ако се наложи да му извади от устата някое нежелано “лакомство”.
Неразбирането или недооценяването на това положение може да доведе до нещо непоправимо! Работата е там, че, както вече отбелязахме, кавказките овчарки са истински, реални „естествени“ кучета, тази порода е „аборигенна“ (култивирана чрез методите на така наречената „народна“ селекция и само една малка част – във „фабрични“ условия), а значи, при нея естествените, вродените рефлекси са много силни, в това число – и рефлексът за ядене.
За този проблем сме писали по-подробно в статията:
Кучето ми ръмжи докато яде – защо да коригираме поведението му?
В естествените условия храната и борбата за препитание имат първостепенно значение. Малкото на вълкодава, получило „по наследство“ стремежа да се бори за храната, много болезнено приема всякакви посегателства върху своята „собственост“. Но научи ли, че вие не сте заплаха за него още от първите дни, то ще имате един спокоен и щастлив съвместен живот. Отстоявайте правото си на лидер! Ако пази от вас храната, значи вашият контакт с него просто не е достатъчен!
Още от първия ден отстоявайте правото си на лидер.
Ако имате насреща си възрастно мъжко куче, вие просто ще бъдете обречени. Затова още от първия ден отстоявайте правото си на лидер. Като въздействате на все още малкия нахалник със забранителна команда, шляпане през носа, лек шамар или при необходимост – с тръшване по гръб докато се успокои, ще си извоювате неговото уважение към себе си и подчинение по отношение на другите членове в семейството.
Запомнете! Подчинението на кавказката овчарка се изразява не в безпрекословно изпълнение на командите (от гледна точка на кучетата – абсолютно „идиотски“), а в признаването на вашите права. Като главен. Добре известни са случаите, когато кавказецът равнодушно изпълнява командите „Седни!“, „Легни!“, „На място!“ и подобни, но веднага атакува стопанина си, щом той посегне на важни за кученцето неща: отнема му взетата от земята храна, забранява му да си изясни отношенията с чуждо куче или просто е влизал във волиерата (клетката) му. Ако не можете да проумеете това – просто се откажете от идеята да си вземете Кавказка овчарка!
Хапане по време на игра
Има две основни причини малките кавказчета да хапят – защото ги сърбят зъбите и защото е съвсем естествено за тях да контактуват със света наоколо по този начин. Уверете се, че винаги имате достатъчно играчки за дъвчене, с които да пренасочите вниманието на кученцето ви, ако се опитва да хапе. Покажете му правилното нещо за хапане и гризане. Като например любима играчка. Малките, които хапят, имат прекалено много неизразходена енергия. Уверете се, че любимецът ви получава достатъчно физически и умствени тренировки подходящи за възрастта.
Безспорно достойнство на кавказките овчарки е силно изразеният стремеж към лидерство.
Всъщност именно в това е причината за неподатливостта на тези кучета, когато се обучават чрез техники (команди) за послушание (а не че са „тъпи“, както смятат дилетантите и инструкторите печалбари). „Лидерският инстинкт“, плюс лошият (или недостатъчният) контакт на стопанина и кучето, който се изразява в „конфликти около купичката“, е един от проблемите, ако не и най-главният проблем на новака, собственик на кавказец. Даже ще отбележим, че азиатците в повечето случаи са „по-сговорчиви“, отколкото кавказците.
Може би е необходимо да се каже още за двете характерни черти на вълкодавите, които са достойнства за породата, но биха могли да им изиграят лоша шега. Превъзходното им здраве и непретенциозност могат да станат причина за прекомерна небрежност при собствениците на кученцето, резултатът от което има катастрофални последици.
Запомнете! Непретенциозността към храната (с обща тенденция – не е важно какво е, но е мое!) не ви дава право да икономисвате от качеството на храната, която давате на кучето. Всичко, което не е получило достатъчно (загубило) кученцето – не може да се компенсира и е необратимо! Битува заблуждението, че вълкодавите няма защо да се ваксинират, като се разчита на силния им имунитет. Кученцето (както и възрастното животно), което притежава крепко здраве, просто по-дълго се бори със заболяването!
Това означава, че неговото болестно състояние проличава по-късно. Понякога, за голямо съжаление, твърде късно.
Препоръчвам вълкодавите да се ваксинират поне до 3-годишна възраст. Специален проблем е ваксинацията против бяс, която неофициално се знае, че потиска развитието на 8-месечното кученце. Няма да се спираме подробно на този въпрос. Ще се ограничим с констатацията на общоизвестния факт: много от собствениците се стремят да получат отметка в паспорта на кучето, без да правят ваксинацията.
Твърде ревностното отношение към собствената територия.
И последната, много приятна особеност на вълкодавите. Твърде ревностното отношение към собствената територия принуждава кученцата от тази порода много отрано да се отказват да я „цапат“, затова искат да ги изведат навън. Това е много удобно, но ако стопанинът не проявява внимание, кученцата твърде често са принудени да усещат дискомфорт, което не е желателно за тяхната формираща се психика.
Следва продължение…
Част 3 – Кавказката овчарка от 3 до 9 месеца
Част 4 – Кавказката овчарка от 9 до 24 месеца
Първа част може да прочетете тук:
Автор: Валерий Висоцки
От книгата: „Кавказки, азиатски овчарки и други вълкодави“
Материалът е преведен специално за сайта: https://kavkazka.net/
Write a comment: