
Както вече стана въпрос, кавказците са доста специфична порода. За да бъдем честни, е необходимо да признаем че тяхната дресировка/обучение се намира в начален стадий. Ако трябва да обозначим основните позиции, които предизвикват сложност за собственици и дресьори, то това са:
- Липса на подходящи за Кавказка овчарка (КО) и Средноазиатска овчарка (САО) държавни програми за подготовка които са официално признати;
- Игнориране на работни характеристики при племенните кучета, липса на оценка, безконтролно размножаване;
- Неприложимост на чуждестранен (задграничен) опит по отношение на Кавказките овчарки.
Всъщност, именно вълкодавите, като изначално работни породи, имат нужда от крайно точен и внимателен подход по въпросите за обучението им. Вие трябва да сте уверени в подчинеността на вашето куче, то трябва да бъде възпитано. За да си облекчите тази задача, е добре да започнете обучението на кучето с учител на възраст 7-8 месеца.
Но не говорим за специална подготовка, само послушание!
Имайки предвид особеностите на вълкодавите, следващите нужди трябва да станат за Вас закон:
- Не очаквайте от своя Кавказец да работи „а ла Немска овчарка“. Кавказците и азиатите не са служители, не са работохолици. Това са горди мислещи кучета!
- 99% от вълкодавите са напълно лишени от апортировъчен рефлекс (този рефлекс който ги кара да носят хвърлени предмети?), така че не поставяйте цели и за себе си, и за кучето, които могат да вгорчат живота Ви.
- Вълкодавът ще работи безотказно само в тези случаи, когато за него е очевидна нужда или справедливост по предявените искания.
И така, Вие започвате подготовка и обучението на своето куче. Препоръчвам, преди всичко да се примирите с тези изисквания, които предявява към Вас кучето: търпение, настойчивост и умение за работа, не само с ръце, но и с разсъдък.
Обучението на кавказците по „команди за послушание“ с помощта на електрошокове и лакомства е слабоефективно и в 80% от случаите обречено на провал. В останалите „успешни“ 20% случаи, 15% от тях ще бъдат с нарушени породни характеристики за тази порода, а при 5% вероятно ще липсват изцяло. В тази връзка се сещам за Хартията на селекционерите на Фила Бразилейро, чиято точка 6 гласи: „Фила, трябва да се приема, такава каквато е. Човек който иска послушно и неагресивно куче не трябва да се опитва да промени Фила, а просто да смени породата“. Тези мъдри слова се отнасят с пълна сила и за родните (кавказките) вълкодави.
Tака излиза, че не е нужно да се обучават? Напротив! Обезателно е нужно! Но единствената основа на която е нужно да се базира подготовката, това е контакта с кучето, а методът на въздействие е – интонация, мимика и придърпване с повода. Кавказецът, работещ на принципа на послушанието с непроницаеми очи на разстояние от 20 крачки- това не е мит. Но всеки опит да се подготвят тези кучета при липса на контакт – това е загуба на време!
Не по- малко важен е въпросът на какво да бъдат учени тези кучета. Нека разгледаме най-простия пример. Собственик учи своя кавказец да се приближава чрез команда „При мен!“. Приучен от „неумен“ инструктор, който се е запасил с лакомства и предлагайки на вълкодава да замени свобода, за разходка за лакомство… В резултат на това кучето привиква да игнорира командите на собственика. В същото време това може да се постигне чрез работа с повод и глас, умело моделирайки изгодната ситуация.
Според нашето скромно мнение, кавказецът трябва да усвои:
- Движение след команда „Редом“;
- Команда „Спри“ , като приключване на движение;
- „Не“ или „Фу“ – обща забрана;
- Команда „На място“ (като правило, без допълнителни сложности);
- Идване при команда „При мен!“ (при условие, че липсват действително сериозни дразнители на вниманието- чужд човек или куче);
- И разбира се умението да носи намордник;
На командите „Седни“, „Легни“ и пр. кучето може и трябва дабъде научено до 7 месечна възраст у дома, в процеса на възпитание. По същото време трябва да бъде отработена и командата „ Не! На място!“ пред месо(храна). Бих искал да предупредя също бъдещите собственици на кавказци за две опасности:
- От “опитният” съсед разбирач – кучкар
- Дресьори – всезнайковци – които никога не са се занимавали с породата, но се смятат за разбирачи
Разбира се, основната функция на кавказкият и азиатският вълкодав, това е да охранява. И колкото и да ни се струва странно, именно тази подготовка се оказва най- сложна за по- голямата част от дресьорите. И, слава Богу, ако след 2-3 неуспешни опита неопитните дресьори могат да стигнат до извода, че това са „глупави кучета“ и в следващ момент се отказват да работят с тях. Но има и настойчиви! За съжаление.
В какво се състои принципната разлика на Кавказката овчарка от другите „работни“ породи кучета?
- Кавказките овчарки са пределно „реални“ кучета. Твърде често се сблъскваме със ситуация, когато кучето в течение на 2-3 занятия отказва да работи. Но причината тук не се крие в липса на „работни качества“ при тях, а в елементарното неразбиране на породните особености на този тип породи кучета. Достатъчно е просто да се приберем „у дома“ за това неработещо куче, за да стане всичко ясно! Няма нищо по- глупаво от това да заведеш Кавказка овчарка на чужда територия и да се опитваш да го дресираш (да му натикаш дресировъчен ръкав). В тази ситуация той първо няма какво да охранява. Второ, захапвайки този ръкав веднъж и разбирайки цялата безсмисленост на подобни действия, кавказеца започва просто да го игнорира. По този начин, ако за други служебни породи е подходяща предварителна подготовка на полеви условия и едва след това усъвършенстване в реална обстановка, то с кавказците е необходимо да се работи по обратния начин- първо на територията, а после в изкуствени условия. Със същите обстоятелства се обяснява и непригодността на „игровите методики за стадиране на захватки“ при кавказците. Иначе казано, обучението на тези кучета за защита (охраняващи качества при по-голямата част от тези животни и така си е силно изразен) трябва да се базира изключително на агресивните им инстинкти, опазване на територията и храната.
- Следствие от т.1 се явява и факта, че кавказките овчарки винаги се опитват да работят покрай (да заобикалят) всякакъв вид оборудване, в това число и скритото. Има го и неприятното за дресьорите обстоятелство, че кавказците предпочитат да атакуват откритите части по човешкото тяло, а именно- китки или глава/ лице. Съществува и мнение, че стремежа към ухапване на врага в областта на гърлото (в случай че е човек, изглежда като атака към лицето) е продиктувано от генетично заложени познания за разположението на югуларната вена. Когато срещу КО стои не противник, когото да победи без да нанася сериозни поражения, а враг който трябва да унищожи, болшинството кучета от назованите породи избират именно тази тактика и място за поразяващо ухапване
- Кавказеца се отказва да задържи противника в хватка, предпочитайки да нанесе най- силното ухапване с рязко движение на главата, сякаш се опитва да изтръгне атакуваната част – ухапване с мълниеносно превключване.
- Болшинството кучета изцяло са лишени от „спортен дух“ и за да показват своята работа на съревнования/състезания, е необходим къртовски труд/ упорита работа или прибягване до уловки. Именно затова собствениците на кавказци не обичат да взимат участие в „излагания“ и състезания, макар работейки по охрана на територията и защита на членовете на стадото, тези кучета могат да покажат характер отказвайки да изпълняват упражненията.
- За да може кавказецът да работи уверено на чужда територия, е необходимо колкото е възможно повече да бъде разхождан по конкретната територия! При това е особено показателно факта че кучетата, като част от вълкодавите притежават специфични поведенчески реакции. Преценете сами: Мъж и жена разхождат Кавказка овчарка. Жената влиза в магазин. Кучето внимателно контролира ситуацията и около собственика си, и около изхода на магазина. Когато жената се появи около изхода, всички заобикалящи я хора се възприемат като потенциални агресори.
В същото време кавказците много бързо се адаптират към условията които предлагат големите градове. Например, намирайки се в градски транспорт, на обществени места и др, оставайки зорки изключват „охраняваната зона“ и не атакуват странични хора, които не проявяват интерес към тях. Много тестови кучета биват превозвани от стопаните си на стотици километри в багажника на лек автомобил, което също доказва тяхната „желязна“ психика. - Кавказките и средноазиатски овчарки не обичат особено да си играят на „догонване“ с дресьорите. Тези кучета възприемат само достойни противници, а бягащият враг – той вече не е враг, според тях. В същото време те са способни да атакуват каращия срещу тях трактор или да избият, по време на сблъсък с врага, стъклото на трактора заедно с рамката!
С какво разполагаме в крайна сметка?
Обучавайки кучето, чрез послушание, което ще Ви отнеме 3-4 месеца (от 8-ми месец до 1 година), Вие все пак не можете да подценявате своите възможности в управлението над това куче. Като пример ще вземем небезизвестния кавказец Варлай.
Разглеждаме изпълнение на команда „При мен“/“Ела тук“ в различните ситуации.
- Работа на площадка, състезания и показни изпълнения: 10 пъти подаване на командата – 10 пъти изпълнена (100% успеваемост);
- Работа в реални условия, със странични кучета: 10 пъти подаване на командата – 8 пъти изпълнена (80% успеваемост);
- Работа в реални условия, със странични хора: 10 пъти подаване на командата – 7 пъти изпълнена (70% успеваемост)
- Работа в присъствие на странични хора, които са „активни“: 10 пъти подаване на командата – 4 пъти изпълнена (40% успеваемост)
- Работа в присъствие на непознати хора, държащи се агресивно или намиращи се на охраняваната територия: 10 пъти подаване на командата – 1 път изпълнена (10% успеваемост)
Както се вижда, колкото по- близо до изпълнение на охраняваща функция се намира, толкова по – „непослушен“ става кавказецът. И това е абсолютно логично, тъй като е убеден, че в подобни ситуации той е по- компетентен от собственика и именно затова Кавказките овчарки по право се считат за най- добрите охранители в света. Затова е недопустимо да се оставя такова куче до магазин или да се отпусне повода на места където могат неочаквано да се появят хора. Но да се обучават тези кучета с послушание е необходимо, особено умението да вървят редом спокойно (в противен случай ще играете роля на придатък към кучето или ще се спирате „в дърво“) и да изпълняват (дори и на повод) командата „Спри!“
Към края на втората година е желателно кучето да се запознае с тези ситуации, които могат да се случат в процеса на изпълняване на охрана и защитни функции. И не трябва да забравяме, че кавказецът започва да работи самостоятелно (по ситуация), без да чака команда от собственика. Това е много добре по повод охрана, но предполага от собственика на кучето особени изисквания за контрол над него.
Автор: В. Висоцки
От книгата: „Кавказки, азиатски овчарки и други вълкодави“
Материалът е преведен специално за сайта: https://kavkazka.net/
Write a comment: