Javascript Disabled!

Please Enable Javascript if you disabled it, or use another browser we preferred Google Chrome.
Please Refresh Page After Enable

Powered By UnCopy Plugin.

Особености при обучението на кучетата Кавказка овчарка

Както вече стана въпрос, кавказците са доста специфична порода. За да бъдем честни, е необходимо да признаем че тяхната дресировка/обучение се намира в начален стадий. Ако трябва да обозначим основните позиции, които предизвикват сложност за собственици и дресьори, то това са:

  • Липса на подходящи за Кавказка овчарка (КО) и Средноазиатска овчарка (САО) държавни програми за подготовка които са официално признати;
  • Игнориране на работни характеристики при племенните кучета, липса на оценка, безконтролно размножаване;
  • Неприложимост на чуждестранен (задграничен) опит по отношение на Кавказките овчарки.

Всъщност, именно вълкодавите, като изначално работни породи, имат нужда от крайно точен и внимателен подход по въпросите за обучението им. Вие трябва да сте уверени в подчинеността на вашето куче, то трябва да бъде възпитано. За да си облекчите тази задача, е добре да започнете обучението на кучето с учител на възраст 7-8 месеца.
Но не говорим за специална подготовка, само послушание!

Имайки предвид особеностите на вълкодавите, следващите нужди трябва да станат за Вас закон:

  • Не очаквайте от своя Кавказец да работи „а ла Немска овчарка“. Кавказците и азиатите не са служители, не са работохолици. Това са горди мислещи кучета!
  • 99% от вълкодавите са напълно лишени от апортировъчен рефлекс (този рефлекс който ги кара да носят хвърлени предмети?), така че не поставяйте цели и за себе си, и за кучето, които могат да вгорчат живота Ви.
  • Вълкодавът ще работи безотказно само в тези случаи, когато за него е очевидна нужда или справедливост по предявените искания.

И така, Вие започвате подготовка и обучението на своето куче. Препоръчвам, преди всичко да се примирите с тези изисквания, които предявява към Вас кучето: търпение, настойчивост и умение за работа, не само с ръце, но и с разсъдък.

Обучението на кавказците по „команди за послушание“ с помощта на електрошокове и лакомства е слабоефективно и в 80% от случаите обречено на провал. В останалите „успешни“ 20% случаи, 15% от тях ще бъдат с нарушени породни характеристики за тази порода, а при 5% вероятно ще липсват изцяло. В тази връзка се сещам за Хартията на селекционерите на Фила Бразилейро, чиято точка 6 гласи: „Фила, трябва да се приема, такава каквато е. Човек който иска послушно и неагресивно куче не трябва да се опитва да промени Фила, а просто да смени породата“. Тези мъдри слова се отнасят с пълна сила и за родните (кавказките) вълкодави.

Tака излиза, че не е нужно да се обучават? Напротив! Обезателно е нужно! Но единствената основа на която е нужно да се базира подготовката, това е контакта с кучето, а методът на въздействие е – интонация, мимика и придърпване с повода. Кавказецът, работещ на принципа на послушанието с непроницаеми очи на разстояние от 20 крачки- това не е мит. Но всеки опит да се подготвят тези кучета при липса на контакт – това е загуба на време!

Не по- малко важен е въпросът на какво да бъдат учени тези кучета. Нека разгледаме най-простия пример. Собственик учи своя кавказец да се приближава чрез команда „При мен!“. Приучен от „неумен“ инструктор, който се е запасил с лакомства и предлагайки на вълкодава да замени свобода, за разходка за лакомство… В резултат на това кучето привиква да игнорира командите на собственика. В същото време това може да се постигне чрез работа с повод и глас, умело моделирайки изгодната ситуация.

Според нашето скромно мнение, кавказецът трябва да усвои:

  • Движение след команда „Редом“;
  • Команда „Спри“ , като приключване на движение;
  • Не“ или „Фу“ – обща забрана;
  • Команда „На място“ (като правило, без допълнителни сложности);
  • Идване при команда „При мен!“ (при условие, че липсват действително сериозни дразнители на вниманието- чужд човек или куче);
  • И разбира се умението да носи намордник;

На командите „Седни“, „Легни“ и пр. кучето може и трябва дабъде научено до 7 месечна възраст у дома, в процеса на възпитание. По същото време трябва да бъде отработена и командата „ Не! На място!“ пред месо(храна). Бих искал да предупредя също бъдещите собственици на кавказци за две опасности:

  • От “опитният” съсед разбирач – кучкар
  • Дресьори – всезнайковци –  които никога не са се занимавали с породата, но се смятат за разбирачи

Разбира се, основната функция на кавказкият и азиатският вълкодав, това е да охранява. И колкото и да ни се струва странно, именно тази подготовка се оказва най- сложна за по- голямата част от дресьорите. И, слава Богу, ако след 2-3 неуспешни опита неопитните дресьори могат да стигнат до извода, че това са „глупави кучета“ и в следващ момент се отказват да работят с тях. Но има и настойчиви! За съжаление.

В какво се състои принципната разлика на Кавказката овчарка от другите „работни“ породи кучета?

  • Кавказките овчарки са пределно „реални“ кучета. Твърде често се сблъскваме със ситуация, когато кучето в течение на 2-3 занятия отказва да работи. Но причината тук не се крие в липса на „работни качества“ при тях, а в елементарното неразбиране на породните особености на този тип породи кучета. Достатъчно е просто да се приберем „у дома“ за това неработещо куче, за да стане всичко ясно! Няма нищо по- глупаво от това да заведеш Кавказка овчарка на чужда територия и да се опитваш да го дресираш (да му натикаш дресировъчен ръкав). В тази ситуация той първо няма какво да охранява. Второ, захапвайки този ръкав веднъж и разбирайки цялата безсмисленост на подобни действия, кавказеца започва просто да го игнорира. По този начин, ако за други служебни породи е подходяща предварителна подготовка на полеви условия и едва след това усъвършенстване в реална обстановка, то с кавказците е необходимо да се работи по обратния начин- първо на територията, а после в изкуствени условия. Със същите обстоятелства се обяснява и непригодността на „игровите методики за стадиране на захватки“ при кавказците. Иначе казано, обучението на тези кучета за защита (охраняващи качества при по-голямата част от тези животни и така си е силно изразен) трябва да се базира изключително на агресивните им инстинкти, опазване на територията и храната.
  • Следствие от т.1 се явява и факта, че кавказките овчарки винаги се опитват да работят покрай (да заобикалят) всякакъв вид оборудване, в това число и скритото. Има го и неприятното за дресьорите обстоятелство, че кавказците предпочитат да атакуват откритите части по човешкото тяло, а именно- китки или глава/ лице. Съществува и мнение, че стремежа към ухапване на врага в областта на гърлото (в случай че е човек, изглежда като атака към лицето) е продиктувано от генетично заложени познания за разположението на югуларната вена. Когато срещу КО стои не противник, когото да победи без да нанася сериозни поражения, а враг който трябва да унищожи, болшинството кучета от назованите породи избират именно тази тактика и място за поразяващо ухапване
  • Кавказеца се отказва да задържи противника в хватка, предпочитайки да нанесе най- силното ухапване с рязко движение на главата, сякаш се опитва да изтръгне атакуваната част – ухапване с мълниеносно превключване.
  • Болшинството кучета изцяло са лишени от „спортен дух“ и за да показват своята работа на съревнования/състезания, е необходим къртовски труд/ упорита работа или прибягване до уловки. Именно затова собствениците на кавказци не обичат да взимат участие в „излагания“ и състезания, макар работейки по охрана на територията и защита на членовете на стадото, тези кучета могат да покажат характер отказвайки да изпълняват упражненията.
  • За да може кавказецът да работи уверено на чужда територия, е необходимо колкото е възможно повече да бъде разхождан по конкретната територия! При това е особено показателно факта че кучетата, като част от вълкодавите притежават специфични поведенчески реакции. Преценете сами: Мъж и жена разхождат Кавказка овчарка. Жената влиза в магазин. Кучето внимателно контролира ситуацията и около собственика си, и около изхода на магазина. Когато жената се появи около изхода, всички заобикалящи я хора се възприемат като потенциални агресори.
    В същото време кавказците много бързо се адаптират към условията които предлагат големите градове. Например, намирайки се в градски транспорт, на обществени места и др, оставайки зорки изключват „охраняваната зона“ и не атакуват странични хора, които не проявяват интерес към тях. Много тестови кучета биват превозвани от стопаните си на стотици километри в багажника на лек автомобил, което също доказва тяхната „желязна“ психика.
  • Кавказките и средноазиатски овчарки не обичат особено да си играят на „догонване“ с дресьорите. Тези кучета възприемат само достойни противници, а бягащият враг – той вече не е враг, според тях. В същото време те са способни да атакуват каращия срещу тях трактор или да избият, по време на сблъсък с врага, стъклото на трактора заедно с рамката!

С какво разполагаме в крайна сметка?

Обучавайки кучето, чрез послушание, което ще Ви отнеме 3-4 месеца (от 8-ми месец до 1 година), Вие все пак не можете да подценявате своите възможности в управлението над това куче. Като пример ще вземем небезизвестния кавказец Варлай.

Разглеждаме изпълнение на команда „При мен“/“Ела тук“ в различните ситуации.

  • Работа на площадка, състезания и показни изпълнения: 10 пъти подаване на командата – 10 пъти изпълнена (100% успеваемост);
  • Работа в реални условия, със странични кучета: 10 пъти подаване на командата – 8 пъти изпълнена (80% успеваемост);
  • Работа в реални условия, със странични хора: 10 пъти подаване на командата – 7 пъти изпълнена (70% успеваемост)
  • Работа в присъствие на странични хора, които са „активни“: 10 пъти подаване на командата – 4 пъти изпълнена (40% успеваемост)
  • Работа в присъствие на непознати хора, държащи се агресивно или намиращи се на охраняваната територия: 10 пъти подаване на командата – 1 път изпълнена (10% успеваемост)

Както се вижда, колкото по- близо до изпълнение на охраняваща функция се намира, толкова по – „непослушен“ става кавказецът. И това е абсолютно логично, тъй като е убеден, че в подобни ситуации той е по- компетентен от собственика и именно затова Кавказките овчарки по право се считат за най- добрите охранители в света. Затова е недопустимо да се оставя такова куче до магазин или да се отпусне повода на места където могат неочаквано да се появят хора. Но да се обучават тези кучета с послушание е необходимо, особено умението да вървят редом спокойно (в противен случай ще играете роля на придатък към кучето или ще се спирате „в дърво“) и да изпълняват (дори и на повод) командата „Спри!“

Към края на втората година е желателно кучето да се запознае с тези ситуации, които могат да се случат в процеса на изпълняване на охрана и защитни функции. И не трябва да забравяме, че кавказецът започва да работи самостоятелно (по ситуация), без да чака команда от собственика. Това е много добре по повод охрана, но предполага от собственика на кучето особени изисквания за контрол над него.

Автор: В. Висоцки
От книгата: „Кавказки, азиатски овчарки и други вълкодави“
Материалът е преведен специално за сайта: https://kavkazka.net/

Write a comment:

*

Your email address will not be published.

logo kavkazka.net   
     © 2007 - 2023 kavkazka.net Всички права запазени!