Митове и истини за Кавказката овчарка

Най-разпространените митове за кавказците

През последните десетилетия около кавказката и средноазиатската овчарка са се натрупали толкова много слухове, че решихме да разгледаме най-популярните от тях в отделна статия. И така…

Кавказецът е най-добрата охранителна порода куче в света.

С това е много трудно да не се съгласим. Териториалност, непретенциозност, недоверие към непознати, ярост и безкомпромисност в битката — това не са просто похвали, а реалност!
Въпреки това не бива да се мисли, че породната принадлежност сама по себе си гарантира безупречно изпълнение на охранителни задачи, независимо от сложността им. Специалната подготовка е задължителна и няма нищо по-вредно от мнението, че кавказката овчарка не се нуждае от дресура. О, напротив — нуждае се! Просто тези кучета са по-предразположени от други породи към тази дейност.

Вълкодавите, които живеят в двор, не се нуждаят от разходка.

Последиците от тази “теория” са редица здравословни проблеми: криви крайници, меки китки, увиснали гърбове, бърза умора. Вече сме говорили за този проблем, затова само ще напомним: разходките са жизненоважни за физическото развитие на кучето.

Разходките са жизненоважни за физическото развитие на кучето.

Кавказката овчарка не е нужно да се тренира с тежести.

Това е вярно. Най-добрият начин за тренировка на кучето е продължителната разходка в равномерен темп (равномерно и непрекъснато натоварване).

Кавказците са най-опасните и неудобни кучета за противника (фигуранта).

Това също е истина. Дори ако разглеждаме най-простата охранителна работа на повод, картината е следната:
Докато служебните породи лаят и се вкопчват в ръкава, кавказецът атакува стратегически – мълчаливо, с обход, и често се стреми да удари в незащитена зона. Кавказецът безшумно навежда глава, леко отстъпва назад, отпуска поводa и по този начин не показва на противника дистанцията, до която може да атакува. След това атакува заобиколно, извън предпазното оборудване. Ако няма възможност да достигне друго място освен предпазната ръка, вълкодавът впива зъби в екипировката и с рязко движение на тялото и главата се опитва да свали противника под себе си. Какво следва след това… по-добре да не си го представяте.

Благородството на кавказците се проявява и в нежеланието им да преследват бягащ (слаб) враг.

Разбира се, не бива да забравяме и разликите между Средноазиатската и Кавказката овчарка.

В Кавказ е била широко разпространена практиката кучетата да пазят градовете-крепости, докато в Азия е прилагана строга селекция — елиминиране на мъжки кучета, които са хапали хора. Оттук произлизат по-откритият и експлозивен характер на кавказците. Азиатите, от своя страна, са по-спокойни и не реагират толкова еднозначно на непознати хора.

Кавказката овчарка лесно разпознава фалшиви ситуации

Вярно! Кавказците бързо “разбират”, когато ситуацията е неистинска, и често отказват да изпълняват упражнения, особено ако им се повтарят няколко пъти поред.

Кавказците са толкова агресивни, че не бива да се отглеждат в градовете?

Невярно. Може да се разисква тази тема колкото искаме, но фактите са си факти — и те са подкрепени от статистика. А статистиката недвусмислено показва: кавказците нанасят по-малко ухапвания в градска среда, отколкото Немски овчарки, Лабрадори или Йоркширски териер.

За сравнение – според данни на Forbes, процент на ухапвания по породи за периода 2014–2020 г.:

• Питбул – 22.5%
• Смесени породи – 21.2%
• Немска овчарка – 17.8%
• Ротвайлер – 7.2%
• Чихуахуа – 5.2%
• Йоркширски териер – 3.8%
• Сибирско хъски – 3.2%
• Лабрадор ретривър – 3.1%
• Пудел – 2.5%
• Кавказка овчарка – 2.4%
• Боксер – 1.4%

Обяснението е съвсем просто: не защото собствениците на вълкодави са по-законопослушни от тези на НОК, а защото отлично разбират колко сериозни могат да бъдат последствията от сблъсък с такова куче и затова винаги ги разхождат на повод.

Статистиката показва: кавказците нанасят по-малко ухапвания в градска среда, отколкото Немската овчарка, Лабрадора или Хъскито.

Ако човек по някакви причини сам провокира кавказец – какво може да се направи? Все едно някой да тича срещу самосвал — знае какво може да последва. Едно голямо предимство на вълкодавите е предупредителното им поведение. Кавказецът ясно показва намеренията си, не провокира хората да го галят или да се заиграват с него.

Кавказците са “тъпи” кучета?

Можем просто да игнорираме подобни твърдения на дилетанти, но все пак ще ги коментираме. Това твърдение се базира на трудността при дресура, но тя се дължи не на липса на ум, а на независимост и достойнство.

Обикновено, когато някой нарича вълкодавите “тъпи”, той всъщност има предвид, че са “трудни за обучение”. И наистина, те не са най-лесните кучета за стандартна дресура.

Не трябва да се бъркат понятията “кучешки интелект” и “дресируемост”. При хората това са умът и изпълнителността. Едно е да разбереш какво се изисква от теб, съвсем друго е да сметнеш това за нужно и да го изпълниш. Кавказците и азиатите са свободолюбиви, самостоятелни и с високо чувство за собствено достойнство — и затова често отказват да изпълняват безсмислени според тях команди.

Но ще припомним: кавказците не са служебни кучета. Те са по-скоро воини-философи в кучешкия свят.

Вълкодавите могат да убият вълк или мечка?

Що се отнася до вълка — да, това е абсолютно вярно.

А що се касае до мечка… Един удар с лапата е достатъчен на мечка да убие куче от която и да е порода. Истинска схватка с възрастна мечка почти винаги е фатална за кучето.

Питбулите “спокойно” побеждават кавказците?

Феновете на питбулите и вълкодавите преживяват този въпрос много емоционално: и едните, и другите обичат доказателства под формата на видеозаписи на победи на своята порода срещу чужда. Но да видим няколко факта:

Физическите данни на кавказците (тегло, размер на челюстите, козина и кожна гънка около шията) значително превъзхождат тези на питбулите. Кавказец с тегло 705–80 кг срещу питбул с тегло 20–25 кг — това са напълно неравностойни противници!

Любителите на смесени боеве не се радват на уважение нито от “лагера” на питовете, нито на вълкодавите — и с право: състезание между боксьор и играч на бадминтон също е абсурдно.

Какво се случва при тези смесени битки? Лаици не разбират защо вълкодавът прекратява схватката с питбула, въпреки че физически е напълно способен да го убие. А истината е съвсем проста:

• Вълкодавът принципно не убива други кучета (освен при случайни инциденти). В природата това би намалило отбранителните възможности на глутницата и е строго табуирано. При бой с Пит, кавказецът многократно „побеждава“ противника и губи интерес към продължаването на битката.
• Още по-важно: кавказцеите проявяват благородство към победения противник.

Ще обясним по-подробно: често по време на тестове при кавказците едно от кучетата внезапно прекратява битката. Веднага съдията му присъжда победата, дори ако другото куче продължава да се бори. Защо? Защото противникът е показал признаци на предаване — писък или показване на зъби (признак на капитулация).
А при питовете, както е известно, по време на бой писъците са обичайни – и тук всичко става ясно.

Да отбележим и това: кавказецът е способен да убие враг, но никога не се стреми да убие противник или съперник.

Кавказецът трябва да бъде жестоко бит на една година, за да му се покаже кой е шефът?

Огромна грешка! Това е съвет за онези стопани, които не умеят да възпитават кучета. И няма нищо общо специално с вълкодавите — подобно отношение би било еднакво вредно за всяка порода.

Вълкодавите, напротив, са по-малко склонни към вътрешни семейни конфликти, защото изключително ревностно пазят „своето“.
Ако ротвайлерът дели хората на „добри“ и „лоши“, то вълкодавът ги дели на „свои“ и „чужди“.

Вълкодавите не обичат деца?

Има зрънце истина – но това важи по отношение на непознати деца. Кавказецът вижда първо „чуждо“, а едва след това — „дете“.

Справедливостта изисква да отбележим: няма известен случай кавказка овчарка сериозно да е наранила дете. А поведението им е по-скоро възпитателно, както възрастен мъжкар „наказва“ младо кученце.

Но, не забравяйте: когато става дума за ситуации с деца, внимавайте изключително много, защото поведението на децата е абсолютно непредсказуемо.

Вълкодавите – „кучета на един стопанин“.

Тук става дума за легендарната преданост на тези кучета към техния стопанин. Трудно се приспособяват към друг човек, по-трудно влизат в контакт с треньор, и трудно понасят раздяла.

Вълкодавите са твърде големи за живот в апартамент.

Всъщност – много дискретни и тихи, особено когато са възрастни. Не се натрапват, лежат спокойно, и често са почти незабележими в дома. Просто ако живеят в апартамент се нуждаят от по-големи разходки.

От кавказците цялото жилище е в козина!

При редовно разресване на кучето (веднъж седмично) и нормална хигиена на дома, няма да имате никакви проблеми. Кавказката козина няма мирис, не се лепи, и се събира лесно с прахосмукачка.

Аборигенните кучета са по-добри от развъдните.

Въпросът за аборигенните кавказки овчарски кучета е доста сложен и спорен. Нека спокойно и без емоции отговорим на основните въпроси:

Да, аборигените не са “развалени” от човешка селекция, но често:

• не са адаптирани към града,
• имат непредвидимо поведение,
• и голяма вариация в типажа.

Добра развъдна линия носи:

• наследствена предвидимост,
• стабилна психика,
• и адаптация към съвременната среда.

Аборигените трябва да се използват с ум в селекцията, като източник на нова кръв, но не и като безкритична алтернатива.

Тук стигаме до основния въпрос — кои кучета да считаме за аборигенни? За съжаление, много хора не разбират, че всички аборигенни кучета са „докарани“ от някъде, но не всички докарани са наистина аборигенни! И в Кавказ, и в Азия развъждането на вълкодави също е организирано и целенасочено, както в Русия или Украйна.

Именно спекулацията с „аборигенния произход“ поражда най-смешните ситуации: на животинския пазар в голям град овчарите купуват евтини кученца от случайни връзки (без документи) и после ги продават на доверчиви купувачи като „аборигени“. ;)

Кавказците са воини-философи, а не “служебни кучета”. Те са силни, умни, независими и благородни, но изискват опитен, спокоен и отговорен стопанин. Митовете за тях често са силно преувеличени или напълно неверни, затова познанието е ключът към правилното отношение към тези уникални животни.

Автор: Валерий Висоцки
От книгата: „Кавказки, азиатски овчарки и други вълкодави“
Материалът е преведен специално за сайта: https://kavkazka.net/