За необходимостта от подготовка на кавказката овчарка за охрана – Част 2

Преди да пристъпи към подготовката на своя кавказец за охрана, всеки собственик трябва да разбере защо го прави и да е наясно с някои психологически нюанси при използването на такова куче.

Защо подготовката за охрана би била необходима?

Вече сигурно сте прочели първата част от статията „Подготовка на Кавказката овчарка за охрана“. Но нека разгледаме и няколко причини, заради които подготовката за охрана би била необходима.

Причина I – Съхранение на породата

Ако сте решили да си вземете куче от тази порода, вие сте длъжни да носите отговорност за състоянието на породата като цяло!

Ако всеки собственик реши да „променя“ кавказците според собственото си виждане, можете ли да си представите в какво ще се превърне породата след 10–15 години?

Има стандарт и изисквания към работните качества на породата.

Има стандарт, има изисквания към работните качества на породата. Ако не сте съгласни с тези официални документи, тогава си вземете куче от друга порода. Мисля, че от над 400-те породи кучета ще можете след консултация със специалист ще откриете подходяща за вас порода. Но защо да „осакатявате“ вълкодавите? Струва ми се, че по този въпрос пределна строгост трябва да проявяват киноложките организации, отговорни за чистотата на породата.

Причина II – Градът не е природата на кучето

Насилствено променяйки средата на живот на кавказките овчарки и пренасяйки ги в градски условия, ние ги лишаваме от естествения им начин на живот и работа, която за тези кучета е смисълът на съществуването.

Може би така сме спасили породата, защото това, което се случва днес в Кавказ и Азия, не дава много надежда, че Кавказката и Средноазиатската овчарка ще се съхранят.

Но животът с тези кучета изисква специален подход. Дори в града, в апартамент вълкодавът търси как да бъде полезен — охранява територията, защитава членовете на „глутницата“, „възпитава“ мъжките конкуренти. Ако му попречим да се реализира, могат да настъпят сериозни психически проблеми – депресии, психози, а понякога и трагедии, когато кучето атакува собственика си. От гледна точка на етологията и зоопсихологията това е напълно обяснимо.

Собствениците често интуитивно намират решения на сложни поведенчески проблеми, дори без да знаят какво е „етология“. Практиката, наблюденията и грижата водят до точни и удивителни изводи.

Животът с куче кавказка овчарка изисква специален подход.

Много е спорено за „агресивните“ породи. Съставят се забранителни списъци, налагат се ограничения, но проблемът остава. Това води до безумни решения, унищожаване на кучета и дори цели породи.

Има ли изход?

Нека се обърнем към водещи психолози. Зигмунд Фройд твърди, че всяко живо същество е водено от два импулса — ерос (инстинкт за живот) и танатос (инстинкт за смърт и разрушение). Агресията е начинът, по който танатос се насочва навън, вместо към самия индивид.

Ако тази енергия не се освобождава, това може да доведе до самоунищожение. Следователно агресивното поведение е неизбежно.

Конрад Лоренц — „бащата“ на етологията, също вижда агресията като вроден инстинкт за оцеляване. Значи тя не само е неизбежна, но и естествена. Това поставя под съмнение два популярни мита: че има „агресивни породи“ и че охранителната дресировка е вредна.

Ако агресията е неизбежна, какво се случва с нея по-нататък? Може ли да се прогнозира поведението на кучето при проява на агресия? Оказва се, че може. Достатъчно е да се отчитат няколко показателя, като си спомним „закона за натрупване на агресия“ на същия този Конрад Лоренц.

Тоест колкото повече време е минало от момента на последния „изблик на агресия“, толкова по-малък дразнител е нужен за да се предизвика ново. Това обяснява защо „домашното“ куче в напрегната градска среда може изведнъж да прояви немотивирана агресия.

У нас агресията често се разглежда като психическо отклонение, но всъщност тя може да бъде резултат от натрупаната неизразена енергия.

Практически пример

Например мъжки кавказец по цели дни лежи на дивана, ходи на разходка два пъти дневно по 15 минути, добре хранен и без контакт с други кучета… В един момент натрупаната агресия го заплашва. Един дребен стимул може да предизвика внезапен изблик на натрупаната агресия. Как мислите, ако в този момент стопанинът, който не контактува успешно с кучето си, се опита да го прогони от мястото му, какво ще се случи?

Психолозите Берон и Ричардсън казват: „Единствената надежда е, че външното проявление на агресията води до освобождаване на разрушителната енергия.“ тоест, контролираното изразяване на агресия помага да се предотвратят по-опасни реакции.

И именно обучението на кучетата за охрана е тази експресия, която позволява да се избегнат сериозни проблеми с тях, както за околните, така и за собственика.

И точно тук идва ролята на обучението за охрана.

Тя дава възможност на кучето да се реализира, освобождава натрупаната агресия по безопасен начин, и предотвратява произволни атаки. Така че твърдението, че охранителните кучета са опасни, е абсолютно невярно. Напротив — обученото куче не натрупва опасна агресия, защото я освобождава по време на тренировките и знае точно кога и как да реагира.

Обучението за охрана дава възможност на кучето да се реализира и да освобождава натрупаната агресия по безопасен начин.

Може би затова собствениците на такива кучета обикновено са уравновесени и уверени хора. Също както спортните състезания помагат на хората да изразят агресията си без разрушителни последствия.

Важно разграничение! Агресията при кучето може да бъде:

• Враждебна — с цел причиняване на болка/смърт;
• Инструментална — като средство за постигане на цел (например – охрана).

Охранителните кучета показват инструментална агресия — те защитават, а не нападат без причина. Следователно, твърдението, че охранителната подготовка прави кучето „злобно“, е напълно необосновано.

Само чрез работа с кучето (дресировка) може да се реши проблемът с агресивността, независимо от породата.

Причина III – Реална защита в реални ситуации

Обучението на вашето куче е необходимо, за да може то действително да осигурява защита за вас, вашето семейство и имуществото ви.

Няма съмнение, че по-голямата част от кавказците ще могат да изплашат, или даже да се справи с противника. Но с какъв противник? Ако това е уличен хулиган — чудесно. Но какво, ако той е сериозен, подготвен, въоръжен?

Между другото, вие някога представяли ли сте си „вероятния противник“ (примерно натъквате се на глиган в гората), с когото вашето куче ще се наложи да си има работа? Какво може да предприеме той, каква е неговата психология? Как си представя хода на двубоя, какво мисли за вас и вашето куче? Докъде е готов да стигне? Ако отговорът ви е „не“, то сега ще имате възможност да се запознаете с него.

Преди години за такъв тип среща, кучетата се подготвяха от специалните служби, включително и КС – караулната служба.

За автора:

Валерий Висоцки

Председател на комисията по работните качества на украинския клуб на КО/CAO;
Експерт 1-ва категория по породата КО;
Основател на националните програми за обучение и тестване „Кучета за придружител“ и „Кучета за охрана“.
Основател на първите школи за охранителни кучета в Украйна: „Арес“ и „Зотер“;
Автор на общо  9 книги за вълкодавите;
Главен експерт по охранителни кучета на Украинската федерация за сигурност;
Създател на националната програма в Украйна за обучение и изпитни тестове, съдия;
Началник на киноложката служба в Киев и Киевска област на Международната полицейска корпорация за обществена сигурност (IPKGB);
И не на последно място, собственик на един от най-емблематичните кавказци, Варлай).

Автор: Валерий Висоцки
От книгата: „Кавказки, азиатски овчарки и други вълкодави“
Материалът е преведен специално за сайта: https://kavkazka.net/