В тази глава няма да ви съобщавам никакви тайни и да ви говоря за методики. Това не само, че не е етично, но е и абсолютно безсмислено и вредно, тъй като може да провокира собственика към излишна „самодейност“.
Не разбирайте под охрана, кучето ви да бъде зъл пазач в дома ви, това го има всеки кавказец заложено в гените си. Тук ще говорим как да подготвим кучето си в периода преди да навърши нужната възраст (15-18 месеца), за професионалната програма по обучение за охрана.
В моята практика има твърде много примери, когато амбициозни собственици са нанасяли вреда на кучетата, след като са чули всевъзможни „препоръки“. За съжаление, подобна практика понякога е довеждала и до по-сериозни последствия, когато потърпевши са били не само собствениците на кучетата, не само членовете на семействата им, но дори познати и съседи.
Класически пример за глупост с катастрофални последици е така нареченото „обучение на своя глава“.
Като „възпитава“ кавказката овчарка за бъдеща охрана, собственикът започва да дразни 2 – 3-месечното кученце, уж се опитва да му отнеме играчката. Глупавото кученце се зъби, ръмжи и се опитва да хване ръката на също толкова глупавия стопанин, който искрено се радва и гордо заявява: „Гледайте какъв зъл пазач расте!“. А то наистина расте такова и някъде след 8 – 10 месеца вкарва собственика си в реанимацията – както са го учили!
По същия начин завършва и забавлението, когато например мъжът бута на шега жена си и казва: „Чужд, чужд, дръж!“. Този стереотип се затвърждава от „ранна детска възраст“, а след месеци или дори години при семейна кавга кучето така или иначе ще изпълни по някакъв начин това „дръж“. Заради което него, разбира се, благополучно го приспиват – ненормалник, „хлопа му дъската“.
Запомнете! Никога не произнасяйте на шега команда за нападение!
Вашето куче трябва да бъде обучавано за охрана само от лицензиран специалист! Не поверявайте своя вълкодав на дилетанти или съседи! Това, което може да ви се размине при немската овчарка, никога няма да остане безнаказано при кавказеца!
С оглед на моя горчив опит ще се постарая да ви разкажа как се подготвят вълкодавите за охрана, за да ви бъде по-лесно да разпознаете шарлатанството и непрофесионализма и да не „съсипвате“ със собствените си пари своето куче и да не излагате на опасност здравето и живота на околните.
Ще започнем с възрастта 4 – 6 месеца, когато кавказката овчарка вече започва да проявява агресия. Нормално ли е това? Да, разбира се! В стандарта злобата и недоверчивостта към непознати при тези породи са посочени точно и недвусмислено.
По правило при начинаещите собственици на вълкодави сложност представляват няколко типични ситуации:
Ситуация първа
Купили сте си кученце и ви е провървяло – още няколко души, живеещи наблизо, също са се сдобили с „кутрета“. Много скоро се оформя компания по интереси и вечер се чувате, за да изведете заедно „дечурлигата“ нейде из парка или на училищната площадка (което си е забранено, но нали няма къде другаде!).
Една-две седмици абсолютно нищо не помрачава живота ви, но ето че веднъж вашият кавказец напада настървено едно куче, минаващо покрай него (забележете – което собственикът му го води на каишка). Вие се опитвате да приберете своето кученце, викате го – напразно. След като търпението ви вече е изчерпано, най-накрая го хващате и по някакъв начин го наказвате.
Въпреки че не е била допусната много груба грешка (наказание след командата „При мен!“), нищо друго освен загуба на доверието към вас от страна на кучето и следователно, нарушаване на контакта с него, няма да постигнете.
Както е казал на времето един много умен и опитен специалист по кавказките овчарки: „В този случай са възможни два варианта. Първият – да наритате кавказеца до такава степен, че той да стане като пудел. Вторият – да си вземете вместо него пудел. При този вариант ще постъпите по-мъдро“.
Ситуация втора
Случва се пак същото, само че кученцето напада приближилия се до „неговата“ територия непознат минувач.
Тук разликата е само в това, какво куче имате. По принцип няма значение как се държи вашият любимец – като в ситуация 1 или ситуация 2. Чакат ви горе-долу еднакви неприятности, като се има предвид, че 50 % от породата ще нападат и кучета, и хора!
„Какво да правя?“ – ще попитате. Нищо няма да правите! Просто винаги трябва да помните каква порода е вашето куче!
Извеждайте кучето в местата, където могат да се появят „чужди хора“, само като го държите на повод, а без него само в такова време или на такова място, където няма да има „чужди“.
Само не наказвайте кучето за собствените си грешки. Още повече, че ако ви се е паднало силно и самоуверено куче, това няма да има никакъв ефект. А ако не ви е провървяло много, следващия път, когато наистина трябва да напада, кучето няма да го направи. Каква полза от вашите действия?
Ситуация трета
Вашето кученце, което винаги спокойно се е разхождало с познати кучета, в един прекрасен ден „зверски“ се сдърпва с един от своите „приятели“.
Това означава, че просто е дошло време да се избира алфата във вашата временна глутница. В такива „стихийни“ глутници кавказците и азиатците виждат само едно място – мястото на лидер. В този случай или оставете кучетата сами да си разрешат йерархичните въпроси, или, ако дори само един от собствениците е против, преминете към самостоятелно извеждане на разходка или сменете групата.
Съществува още една любопитна ситуация, когато в „глутницата“ има възрастна женска, която просто не оставя на мира вашето кученце: дърпа го, събаря го на земята и т.н. Не се ядосвайте нито на нея, нито пък на нейния собственик: на вас ви е оказана чест – именно вашето мъжкарче ще бъде водачът, а възрастната кучка вече е пристъпила към обучението му.
Ситуация четвърта
Това обикновено се случва, когато кучето вече е на 7 – 10 месеца, понякога малко по-късно (ако инстинктът за съхранение не е твърде ярко изразен или кучето по-късно съзрява).
Ако вие до този ден, въпреки предупреждението на човека от развъдника или инструктора, не сте прибирали кученцето, когато ви идват гости, то някой от тях ще има “удоволствието” с ваша помощ да преживее няколко изключително неприятни мига, а може би и да получи травми.
По правило този човек ще бъде най-едрият от гостите или който от тях се държи “най-свойски”. Да речем, че този гост хване по навик вашето „момченце“ за ушите и ласкаво го потупа (правил го е неведнъж). В резултат на това, абсолютно неочаквано и за вас самите, кученцето ще се настърви и хубавичко ще изпохапе ръцете (дай Боже, да са само те!) на госта… Както разбирате, това няма да ви създаде репутация на радушни и гостоприемни домакини. Съвсем друго е, ако предпочитате да живеете сами, а разни познати ви досаждат с посещенията си! Тогава, естествено, не трябва да затваряте кучето – много скоро ще се наслаждавате на самотата си в пълен размер.
Ако подобно нещо се случи с деца, това нехайство от ваша страна вече ще бъде престъпно. Работата е там, че действията на подрастващия вълкодав в този случай не могат да се прогнозират. Наблюдавали ли сте някога как си играят кученца? Помните ли как веселото щъкане насам-натам в един миг преминава в ожесточена схватка? Вярно е, че след малко кавгата вече е забравена, а побойниците спят спокойно, заврели муцунките си една в друга. За съжаление, ако това бяха „човешки деца“, при такова развитие на събитията физическите и психичните травми биха били неизбежни. Как после ще погледнете в очите детето и неговите родители?
Запомнете! Дори малкото кавказче (да не говорим за възрастното куче) възприема всяко чуждо дете като равно и значи ще приложи към него същите мерки за въздействие, каквито и на своя кучешки брат. Само че човешкият организъм не е приспособен да възприема такива аргументи. Ако позволявате на своето дете да си играе със зареден револвер, тогава не се вслушвайте и в моите съвети по тази част.
Времето лети неусетно и наближава началото за сериозно обучение на вашия приятел вълкодав.
Към този момент вие вече трябва да го запознаете със специфичните градски обстоятелства. На първо място, вашият кавказец трябва да се чувства спокойно в превозно средство: кола (а ако живеете в центъра на голямо населено място, то е хубаво да го приучите да се качва и на трамвай, автобус, тролейбус).
Най-добре е да запознавате кучето с тях рано сутрин или късно вечер, когато транспортът е почти празен. Ако възникват проблеми, препоръчвам да се уговорите в най-близкото депо и да се упражнявате в качване и слизане, когато превозното средство не е в движение.
Понякога едрите кучета, каквито са повечето вълкодави, не искат да се качват на малки (според тях) леки коли. В този случай използвайте лакомства.
Преди да пристъпи към подготовката на своя кавказец за охрана, всеки собственик трябва да разбере защо го прави и да е наясно с някои психологически нюанси при използването на такова куче.
И тъй, за необходимостта от подготовка за охрана при кавказката и средноазиатската овчарка.
Следва продължение… Очаквайте скоро!
Част 2 – Необходимостта от подготовка за охрана при кавказката овчарка.
Автор: Валерий Висоцки
От книгата: „Кавказки, азиатски овчарки и други вълкодави“
Материалът е преведен специално за сайта: https://kavkazka.net/
Write a comment: