В руската литература неведнъж е обръщано внимание на факта, че пълният курс по общо обучение не е подходящ за кавказката овчарка, ненужно затормозява кучето, лишава го от инициатива и в крайна сметка пречупва психиката на вълкодава.
Не трябва да се страхувате, защото в случая става дума за разумно ограничаване на предявяваните изисквания за послушание, тъй като това е оправдано и необходимо. Неразбирането на такова просто нещо води до катастрофални последствия.
За кавказката овчарка е повече от достатъчно общо послушание или, както по-рано се наричаше НКО – начален курс на обучение.
Нашийник, повод и намордник
Трябва постепенно да приучвате кученцето да носи нашийник, да върви на повод и да носи намордник.
Трябва постепенно да приучвате кученцето да носи нашийник и да върви на повод, тъй като още на 3 – 4 месеца кавказката овчарка ще ви продемонстрира истинско родео, когато за пръв път се опитате да ѝ наденете тези принадлежности.
Това е първото „умение“, необходимо на кавказката овчарка. Ако успеете да убедите кучето, че слагането на нашийника и каишката означава разходка и свързаните с нея радости, то самò с най-голямо удоволствие ще си пъха главата в нашийника или ще си я подава, за да му го сложат.
Второто „умение“ е да се чувства комфортно с намордника. Него също трябва да свържете изрично с разходката. Освен това препоръчвам да предлагате на кавказеца да намира лакомство, сложено в кошничката на намордника. Това е най-добрият начин да се затвърдят положителните емоции „от намордника“ и да се научи кучето да си пъха самостоятелно муцуната в него.
Отношение към храната
Едновременно с тези занимания до към 5 – 6-месечна възраст трябва обезателно да сте приучили кучето да ви позволява безропотно извършването на всякакви манипулации с челюстите и храната му. Това е необходимо както за спокойното ви съжителство с кавказката овчарка, така и ако я водите на ветеринар и на изложби. Но за това сме писали по-подробно в предишните няколко статии.
Що се отнася до яденето, тук е важно дори не толкова да бъде научено да отива при купичката с храна само по ваша команда, колкото доверието на кучето и вярата във вашата справедливост.
Когато говорим за „отношението към храната“ изобщо, бих искал да отбележа следното. В повечето случаи треньорите недооценяват значението и сложността на това да се изработят „умения“ за правилно отношение към лежащото на земята или предложеното (подхвърлено или подадено в ръка) лакомство.
Американските и европейските специалисти изцяло са се отказали да отработват и проверяват това „умение“, вероятно поради факта, че то е свързано с гигантски усилия, необходими за неговото пълноценно закрепване. Действително, по това е необходимо да се работи през целия живот на кучето.
Съдете сами, в течение на хилядолетия вълкодавите точно по този начин са си осигурявали „допълнителна дажба“. Как сега да обясните на кучето, че не бива да взима лежащото на земята лакомство?! Още повече че в ареала на своето естествено обитаване кавказците в повечето случаи са получавали храната си или подадена от ръка, или от земята! За овчаря купичката е излишно бреме, а понякога и непозволен лукс, докато пасе стадото.
Има още едно важно обстоятелство: „уличната“ храна винаги се възприема от вашето куче като плячка, а не като ядене! А това неимоверно увеличава нейната ценност. Точно поради тази причина всички кучета вземат от земята, даже тези, които вкъщи ги хранят като „за клане“.
Ако кучето все пак е докопало лакомството, вие трябва незабавно да се намесите и буквално да го изтръгнете от устата му.
При това кучето може да прибягва до хитрини: рязко да грабне от земята някаква гадост, да я носи в устата си 20 и повече минути, без да се опитва да я глътне или сдъвче! И едва след като стопанинът му престане да го наблюдава, да се наслади на плячката си. Бил съм свидетел на такава хитрост.
В комбинация с обработката на елементите за храната трябва да пристъпите към системно обучение на кавказеца да изпълнява забранителните команди („Не!“) и за подчинение „На място!“).
Команда “На място!”
Що се отнася до командата „На място!“, в никакъв случай не трябва да я отъждествявате с конкретно място в апартамента или къщата. Всеизвестно е, че кавказката овчарка сама си го избира. В случая става дума за хилядолетен опит за избор на място, което позволява да се контролира територията и да се заема най-изгодната позиция за евентуална атака. Помните ли как се държи водачът, който придружава стадото овце? Малко ги изпреварва, спира на високото, като пропуска стадото, известно време го прикрива откъм тила, а после отново малко го изпреварва и т.н. Впрочем полезно е да се сетите за това и при обучението за охрана, което много рядко се прави от инструкторите.
Когато говорим за подчинението, следва да се помни:
Много е полезно да научите кучето да стои продължително време неподвижно на същото място, където го е сварила командата, при това няма значение дали стои, лежи или седи.
Начините за обучение на тази команда по принцип са абсолютно същите и при кавказките овчарки, още повече че по своята характер те с удоволствие изпълняват това изискване, при условие че отсъства сериозен дразнител. А при дразнител (друго куче или непознат) е направо престъпление да използвате тази команда!
Не е задължително, но може да научите кавказеца на така нареченото връщане на мястото, посочено от „дресьора“. За това е полезно да се правят вкъщи следните упражнения. Когато сварите кучето на мястото, където обича да седи, трябва да му дадете лакомство, повтаряйки „на място, добре – на място“. После да изчезнете от полезрението на кучето и да го повикате, като го възнаградите за това, че е дошло, което вкъщи всички кучета обикновено изпълняват безпрекословно. Докато кучето е при вас, някой от семейството ви трябва незабелязано да сложи лакомство на неговото място, а вие го връщате с команда назад, като на първо време отивате там с него. Когато после пренесете тази ситуация навън и обозначите мястото с каишката, вие не само ще получите желания резултат, но и:
- ще укрепне контактът ви с кучето;
- ще го стимулирате да се отзовава на повикването;
- ще затвърдите положителните емоции, свързани с вашите команди;
- ще усъвършенствате отношението към лакомството.
По принцип изобщо не е задължително да учите на това кавказката овчарка, за разлика от командата „При мен!“/“Тук!“. И тук преминаваме към 3-те най-важни умения на вашето куче: да идва при подадена команда, да върви до вас и рязко да прекратява движението си при команда „Спри!“.
3-те най-важни умения на вашето куче: да идва при подадена команда, да върви редом до вас и рязко да прекратява движението си при команда „Спри!“.
Команди “При мен!”, “Редом!”, “Спри!”
Отработването на тези умения се базира върху навика на собственика да си служи с повода, т.е. да нанася рязко дръпване с повода, и чрез интонацията си да го убеди, че това е изискване, а не наказание. И разбира се, да го поощри след изпълнението.
Схемите за отработване на тези елементи са общоизвестни, затова няма да се спираме на тях специално.
Само ще отбележим, че е изключително сложно да научиш собствениците правилно да използват това рязко движение с повода, и че не е редно да се заставя кавказката овчарка безпрекословно да изпълнява всичките тези изисквания.
При отработването на командата „Редом!“ стопаните често предявяват необосновани изисквания към темпото на движение на кавказеца, като забравят, че той не е немска овчарка.
Това се отнася изцяло и за всички други команди. Като пример за изключително груба грешка ще разгледаме отработването на най-простата команда „Седни!“.
И тъй, подадена е гласова команда за сядане. Кавказката овчарка, с присъщото за характера ѝ свойство да не бърза особено, започва да пристъпва на задните си лапи, канейки се да седне. А в това време собственикът с достатъчно грубо действие по задницата я принуждава неестествено бързо да се „пльосне по дупе“. Вероятно кавказецът ще разсъждава така: „Тръгнах да сядам, а те ме наказаха“. Следващия път ще оказва пасивна съпротива, ще се обърка окончателно, собственикът ще си изпусне нервите – и конфликтът ще бъде неизбежен, а всъщност кучето вече е научило командата, още повече – изпълнявало я е!
Понякога, когато упражнява командата „Редом!“, собственикът изпада в ярост и превръща цялата разходка в ходене по команда „Редом!“, което не е допустимо: не бива да забравяте за интересите на самото куче!
Не бива да забравяте за интересите на самото куче!
И накрая, две особено груби грешки, когато се отработва отзоваването на повикването. Дава се команда „При мен!“, кучето идва, слагат му каишката и го прибират вкъщи. То улавя очевидната връзка между командата и приключването на разходката. Следващия път ще се държи по друг начин.
За да се избегне това, след като вече държите кучето на повода, разходете се с него още няколко минути. Едва тогава подайте командата „Вкъщи!“ и завършете разходката.
Към още по-тежки усложнения може да доведе друга грешка, когато кучето дълго време не идва, а после, след „n“ брой команди, благоволява да се отзове. И тук изгубилият търпение собственик си го „изкарва“ на него. Кучето повече няма да идва – изобщо не се съмнявайте!
И един последен съвет, без коментар: подготовката и обучението на кучето е препоръчително да се извършват под контрола на инструктор треньор.
Автор: Валерий Висоцки
От книгата: „Кавказки, азиатски овчарки и други вълкодави“
Материалът е преведен специално за сайта: https://kavkazka.net/
Write a comment: