Видове агресия
За да разбираме по-добре поведението на своето куче, дали то кавказка овчарка или друга порода, то трябва да имаме правилна представа от какво се мотивира то. Един от най-сложните за разбиране моменти – това е агресията. Кучето може да ръмжи на котка по време на разходка, да облайва случаен минувач, да лае на “брат по разум” при среща. Някои кучета могат да отговарят с озъбване, ръмжене или ухапване при опит на стопанина да отнеме играчка, храна, или дори опит просто да го изгони от дивана. Във всеки от тези случаи наблюдаваме агресивно поведение. Как да контролираме тази агресия, поощрявайки или потискайки я да постигнем желаната реакция?
С агресията са свързани най-много легенди и “народни” методи, водещи понякога до непредсказуеми резултати. Английски кокер, чиято доминантна агресия помагах да се коригира, рискуваше да се раздели с живота заради такива легенди. Млад ветеринарен лекар, виждайки как десетмесечното куче ръмжи на стопаните си по време на хранене, им съобщил, че кучето има “ген на агресивността” и трябва да бъде приспано. В противен случай лекарят им обрисувал перспективата цялото семейство да бъде убито през нощта. Ни повече, ни по-малко. На кучето му провървяло – преди да го приспят, решили да се посъветват с треньор.
За контрол над агресията трябва да знаем от какво се предизвиква тя и каква цел преследва кучето със своето поведение.
Доминантна агресия
Това социално поведение е свързано с йерархичните отношения в глутницата. Трябва да разберем, че кучето, живеещо в семейството на човека, пренася законите на отношенията в глутницата върху хората. Затова обект на доминиране могат да станат и стопанинът, и роднините, и децата. Често стопанинът контролира кучето, но доминантната агресия може да се прояви по отношение на често гостуващи роднини. Кучето познава тези хора и ги смята за “свои”, но демонстрира превъзходството си, като ги поставя на място.
Може да се прочете по-подробно за доминантната агресия и методиката за потискането и в материалите по-долу в статията:
- Доминантно поведение на кучето. Причини, прости методи за коригиране.
- Проблемът на “втори номер”, борба за място в йерархията на глутницата
Териториална агресия
Този вид агресия също се отнася към социалното поведение. Но, за разлика от предишния вид, това поведение е насочено към членове на други, конкурентни глутници. Ръмжене и лай при почукване на вратата, облайване на минаващи близо до мястото – всичко това е териториална агресия. Едно и също куче може да се отнася агресивно към ваш познат у дома и въобще да не реагира на появата му на улицата. Ключовият момент при този вид агресия е, че тя се проявява на собствена територия.
Ловна агресия
Агресивно поведение, храктерно за лов или игра с плячка.
Защитна агресия
Ако кучето или членове на неговата глутница са заплашени от опасност, кавказката овчарка проявява защитна агресия. Вашият питомец може да облайва непознат по време на разходка, ако той се държи “подозрително”: спира, гледа ви, опитва се да се приближи. Всички тези действия се приемат от кучето като пряка заплаха и то може да реагира агресивно. Трябва да се отбележи, че за хилядолетия съвместно съществуване с човека, кучетата са развили специфични реакции, които не са характерни за дивите животни. Така, много кучета дори във възрастта на кутре, реагират агресивно на страничен човек, носещ в ръце чувал или сандък. Тази реакция е вродена, кучета с такава реакция са се подбирали изкуствено като “най-съобразителни”.
По време на обучението, а така също и при ежедневното управление на кучето, е нужно да имаме ясна представа за вида на агресията на своето куче и грамотно да я използваме. Например, за да прекратим защитна агресия, страничният човек трябва да спре. В същото време при териториална агресия това няма да помогне, кучето ще атакува дотогава, докато човекът не напусне неговата територия. При обучение в защита най-добре е да се започне работа по развиване на ловна агресия, тъй като нервната система на кучето няма да се подлага на натиск.
За някои кучета резултат дава използването само на териториална агресия, за други – само защитна. Затова методиката за защитна работа трябва да се подбира индивидуално за всяко куче.
Причини за доминантно поведение на кучето и прости методи на коригиране
Тази статия се отнася за затвърдено поведение на що-годе отраснало куче. Не си правете изводи от нея за кутрета на възраст 2-3-4 месеца! Кутретата тогава са хиперактивни, от тях блика енергия, а социално съвсем не са узрели, че да имат претенции за статус.
Кучето е уникално животно. Никое друго животно не притежава качества, позволяващи му не само да живее с човека, но и да се използва така разнообразно. Много от тези качества са изработени благодарение на това, че кучето е социално животно (животно, което живее в глутница).
Правилата и законите, действащи в глутницата, се пренасят от кучето върху обкръжаващите го хора, върху семейството, в което то живее. Стопаните, децата, познатите и съседите се възприемат от животното като представители на собствения вид. Затова преди да говорим за взаимоотношенията между човек и куче, ще разгледаме какви са отношенията между кучетата в глутницата.
Този въпрос е твърде обемен и е невъзможно подробно да се разгледа в рамките на един брой. Затова ще се спрем на онези моменти, които характеризират причините за проява на доминантно поведение.
Във всяка глутница съществува ясна йерархическа стълба, определяща всички взаимоотношения между нейните членове. Намирайки се на което и да е стъпало от тази стълба, всяко куче се старае да опази своята позиция от посегателства на низшестоящ и по възможност да се издигне нагоре. При това повишението на статуса не става отвлечено, а за сметка на смяна на местата с конкретен член на глутницата, който никога не се съгласява доброволно с тази смяна.
Какво дава на кучето по-високият рейтинг в ежедневния живот?
- По-добро място за сън. Водачът спи на най-доброто място. Другите (също нелоши) места заемат животните с много висок статус. Явните аутсайдери се старят да не навлизат в тази зона, тъй като веднага ги поставят на място (без бой, просто с ръмжене или поглед, борби при установени отношения практически никога няма).
- Право първо да се храни. Отначало яде водачът, после – останалите, при това не всички заедно, а в съответствие със своя рейтинг.
- Право да отнема плячката на стоящия по-ниско. “Несъгласието” на опонента обикновено означава йерархични претенции и мигновено се потиска.
- На стоящия по-високо в йерархията винаги отстъпват пътя.
- Водачът определя къде да се намира глутницата, колко дълго, накъде да тръгне …
Кучето ще живее по тези правила и в семейството, искате или не.
Вгледайте се в своя питомец. Проследете поведението му е си задайте следните въпроси:
- Не се ли опитва вашето куче при влизане у дома или излизане да мине първо?
- Трудно ли ви е да го изпратите на мястото му?
- “Моли” ли кучето да нахраните първо него, а чак след това семейстото да сяда на масата?
- Ако сте заети (четете книга или работите с компютър), може ли кучето да дойде и да “помоли” за внимание?
- По време на разходка в парка кучето ли решава накъде да тръгнете?
- Случва ли се кучето да ви ръмжи? Може би пуска в действие и зъбите?
Ако отговорът на който и да е от тези въпроси е “ДА”, то вашето куче проявява доминантно поведение.
Веднага ще кажа, че не трябва напълно да се “потиска” кучето, особено ако разчитате на него като защитник. Напълно подчиненото животно не е в състояние самостоятелно, без вашето участие и ръководство да атакува страничен човек, каквито и качества да притежава то.
Но ако кучето излиза от контрол, ако ви заплашва, ако е неуправляемо и вследствие на това – социално опасно, то проблемът с доминантността трябва да се реши незабавно.
Първото, което трябва да се направи, е да се започне обучение в курс на послушание.
Звучи банално, но без обучение нищо няма да постигнете. Отработката на упражненията от който и да е курс ефективно понижава нивото на доминантност на кучето, тъй като много от тези упражнения предполагат установяване на контрол над животното. Отработвайки движение редом, седеж, лежане, стоеж, вие диктувате на кучето положението на неговото тяло. Отработвайки задържане, вие установявате временен контрол. В края на краищата, работата по всяка команда означава изпълнение на вашата воля и подчинение.
Кучетата с развита доминантна агресия атакуват своите стопани именно при отработка на прости навици на послушание. И да заставите кучето при това все пак да изпълни командата е най-ефективното “лекарство” срещу доминантност.
Искам да опиша един случай от своята практика (такива случаи има маса, просто този е най-показателен).
При мен в учебното подразделение учеше бъдещ инструктор – младеж, не висок, слаб, но със силен и даже суров характер. С него служеше мъжко куче немска овчарка, мощно и също така сериозно. Това беше личното куче на войника, което той отглеждаше у дома. И точно при преминаването на обучението кучето започна да се опитва да вземе надмощие във взаимоотношенията със своя стопанин.
Веднъж на три-четири дни те в прекия смисъл се биеха, това се случваше при отработка на навици на послушание. Естествено, когато кучето захващаше младежа за ръката и с ръмжене го гледаше в очите, той отстъпваше (ръцете не са от желязо). Назря остра необходимост нещо да се направи. По това време нашето началство по някаква причина се отнасяше с истерично негодувание към боя на кучета и уличените в това престъпление строго се наказваха.
Затова действахме подмолно. Младежът сложи на кучето намордник и отиде надалече в гората. Изпълнявайки моите инструкции, той тъпо давал само три команди: седни-легни-стой, доста силно дърпайки при това повода. Естествено, кучето го атакувало в първата минута. Тук на курсанта му дошли на помощ предварително приготвените импровизиран кожен камшик и грижливо изпилен ….. С помощта на инструментите, той всеки път постигал изпълнение на командите. Кучето престанало да му се нахвърля едва СЛЕД ДВА ЧАСА “занятия”!!!
Още час отишъл за работа без намордник (сега курсантът облякъл зимна армейска куртка, независимо от лятната жега, подпълвайки ръкавите с клонки).
Два дни кучето не яде (не се дава лесно смяна на рейтинга), но до края на курса това куче беше управляемо без повод и едва не попадна в сборната част по спортна дресура. При това никакви признаци на “обида” не се наблюдаваха, кучето предано се радваше на идването на стопанина, скимтеше при раздяла и т.н..
Тоест, намирайки се в системата на глутницата, кучето не мисли “да къса отношения”, “да се обижда”, то е все така предано и щастливо от общуането със стопанина. Въпросът е само в това, кой ще бъде водачът?
Освен обучението в послушание, статусът на кучето се понижава от изпълнението на някои прости правила.
- Винаги хранете кучето след като семейството се е нахранило.
- По време на обяд (закуска, вечеря) не позволявайте на кучето да стои в трапезарията и в никакъв случай не му давайте от масата. Вие мислите, че давате наградка, а по правилата на поведение в глутницата, отстъпвате част от храната си, преди да се се нахранили. Това рязко понижвава вашия статус.
- Кучето трябва да преминава през всякакви врати, проходи, стълби и асансьори само след вас.
- Никога не разрешавайте на кучето да се качва на кресла, легла, дивани. Тези места са само за водача.
- Въведете “забранени зони”, в които кучето не трябва да се появява при никакви условия. Обикновено това са кухнята, спалнята, банята.
- След игра с апортировъчен предмет и други играчки винаги ги вземайте от кучето. Вие решавате кога да започне играта и кога да свърши.
Спазването на тези прости правила с едновременно обучение в послушание ще понижат нивото на доминантност на кучето и ще предотвратят проявата на доминантна агресия.
Но това трябва да се прави само по отношение на кучета, които действително го изискват. Не трябва да потискате куче, което напълно контролирате, особено ако планирате да използвате питомеца си като защитник.
Проблемът на “Втори номер”, борба за място в йерархията на “глутницата”
Във форума на нашия сайт, в различни броеве на разпратката често обсъждаме проблемите, свързани с доминантно поведение на кучето. Ако този проблем възниква на парктика, дори за професионалиста-кинолог става очевидно, че в отношенията с домашния любимец нещо трябва да се промени. Кучето започва да предизвиква дискомфорт не само у членовете на семейството, но и у стопанина. Ако нещо не се получава, на помощ идват професионалистите-треньори.
Но често се случва така, че животно, напълно контролируемо от стопанина, на свой ред се старае да контролира останалите членове на семейството. При това децата обикновено не се възприемат от животното като конкуренти “йерархията на глутницата”, в резултат всички йерархични претенции се проявяват към някого от съпрузите, чието положение, по мнение на кучето, може “да се поправи”. Съпругът или съпругата, разбира се, не се съгласяват с това мнение на кучето. Възниква проблемът на “втори номер”.
За да разберем какво става, какви са първопричините за такова поведение на вашия питомец, трябва да разберем природата на глутницата. Тя не трябва да се разбира като отчетлива йерархична стълбица, където всеки заема съвсем определена позиция “над” или “под” конкурента. В природата конкурентната борба в глутницата се води постоянно и първо по полов признак. Тоест, мъжките изясняват отношенията помежду си, а женските – в своето съобщество. Работата се усложнява от това, че рейтингът може да се повиши и за сметка на този, от чиято благосклонност кучето се ползва. С други думи, рейтингът може да се сменя без пряко изясняване на отношения.
Разглеждайки йерархията в семейството, можем уверено да твърдим, че конкуренцията на кучето също зависи от пола. Най-тежкият случай е – женска се опитва да се постави над съпругата на стопанина. В такива случаи кучето често използва не само “меки” форми на борба, но може да пусне в действие заплаха с ръмжене, може даже да прибегне към пряка агресия. Също така сурово мъжкото куче се отнася към “главата на семейството”, ако признава за водач неговата съпруга. Можете да не съмнявате, в този случай рано или късно той ще пусне в действие и зъбите.
В други съчетания конкуренцията за второто място не е така изразена, във всеки случай, кучето почти никога не проявява агресия. Например, мъжко куче, решило, че жената в семейството е с по-нисък от неговия статус, може да игнорира нейните команди, може да бъде неуправляемо, но рядко ще прибегне към заплахи. При това няма значение кой храни кучето, кой печели парите (независимо от легендите и митовете, които ходят из народа).
Често проблемът на “втори номер” се възприема от хората като нещо нормално, без да му придават особено значение да се опитват нещо да поправят. Но едва ли ситуацията може да се нарече нормална, ако някой от съпрузите трябва постоянно да контролира действията си, за да не стане обект на атака.
Познавам семейство, в което стопанката дори не се опитва да вдигне някакъв предмет, който току-що е изпуснала, тъй като кучето няма да й даде да направи това без команда на стопанина. Има семейства, в които стопанинът (стопанката) не може да влезе в стаята, ако кучето не е спряно със забранителна команда. Има и съвсем шантави случаи. Така от милицията беше застреляно мъжко куче, затворило стопанката с дъщерята в кухнята (стопанинът отишъл за три дни в командировка). Всеки водач на куче, активно общуващ с колеги по увлечение, може да посочи много подобни примери. Нарочно не споменаваме породите на кучетата, с които са се случили такива истории, защото проблемът не е в породата.
Защо хората не считат тази ситуация за проблемна? Защото те или са доволни, че поне някой може да контролира животното, или не знаят, че проблемът може да се реши.
Как именно може да се реши проблемът “втори номер”?
Вече писахме за потискането на доминантно поведение в материала “Доминантно поведение на кучето”. Всички начини и методи, изложени там, ще подействат. Но има просто и ефективно средство за корекция на проблема “втори номер”. Това средство се състои в това, че кучето трябва да се поставя на място с активното участие и съдействие на “водача”. Нищо не отрезвява кучета така, както натискът от старана на човека, на който то се подчинява безусловно.
Нека “номер две” изисква от кучето спазването на същите правила, които бяха посочени в разпратката за доминантното поведение, а именно:
- Винаги хранете кучето след като семейството се е нахранило.
- По време на обяд (закуска, вечеря) не позволявайте на кучето да стои в трапезарията и в никакъв случай не му давайте от масата. Вие мислите, че давате наградка, а по правилата на поведение в глутницата, отстъпвате част от храната си, преди да се се нахранили. Това рязко понижвава вашия статус.
- Кучето трябва да преминава през всякакви врати, проходи, стълби и асансьори само след вас.
- Никога не разрешавайте на кучето да се качва на кресла, легла, дивани. Тези места са само за водача.
- Въведете “забранени зони”, в които кучето не трябва да се появява при никакви условия. Обикновено това са кухнята, спалнята, банята.
- След игра с апортировъчен предмет и други играчки винаги ги вземайте от кучето. Вие решавате кога да започне играта и кога да свърши.
Освен това много е важно “номер две” да се позанимае с отработка на навици на послушание, като сурово изисква отчетливо изпълнение. Дори ако кучето е минало курс на обучение и е прекрасно управляемо от “водача”, отработката на “седни-легни-стой” трябва редовно и упорито да се прави от “номер две”, като така се дава на кучето да разбере, че трябва да се подчинява не само на “водача”.
“Хитростта” е в това, че както при отработката на послушание, така и при изпълняването на шестте правила, изброени по-горе, до втория номер трябва да стои “водачът”, който просто наблюдава поведението на животното. И в случай на “възникване на въпроси” от старана на последното (а те обезателно възникват), именно “водачът” въздейства на кучето.
Така, постепенно, от занятие на занятие, “номер две” засилва контрола над животното, при поддръжката на “водача”. Скоро ще забележите, че в много ситуации “номер две” вече ще може да наказва животното, и кучето ще реагира адекватно на тези наказания. И именно поддръжката на “водача” ще помогне да се постави кучето на място – на третото място в йерархията на “глутницата”.
Наистина, може да възникне проблемът на “трети номер”, ако с вас живее свекърва, тъща или още някой (не става дума за децата, те ще се възприемат сериозно от кучето когато пораснат). Но това вече е проблемът на “третия номер”.
Оригинален източник: www.k-9.ru, 11 Февруари 2004
Редактор на разпратката: Андрей Сидельников
Източник: forum.dog.bg
Превод: mil_
Write a comment: