Кавказката овчарка е било и все още е главно овчарско куче. Само, че не го бъркайте с дългоухия Комисар Рекс… европейските овчарки имат за задача да подкарват стадото и да го управляват. Кавказците са го охранявали – от хишници от всякакъв вид и род, четирикраки и двукраки. Както показват някои проучвания, правени от руски кинолози, кавказката овчарка рядко притежава вроден инстинкт към стадото; тя няма да се впусне охотно да подкара овце, които вижда за пръв път – за разлика от бордер-колитата например, на които това им е “в кръвта”. Разбира се, както средноазиатците, така и кавказците край стадото са се отглеждали с различни предназначения – кучета за управление на овцете и такива за охраната им. Но като цяло, кавказците в стадото са живеели като глутница; оцелявали са най-силните, а всички останали са били кастрирани, ако оживеят, за да не се отвличат кучетата от задълженията им; били са оставяни живи много малко женски. Овцете и хората за кучетата са били просто част от тяхната глутница, по-слаби нейни членове, които се нуждаят от защита. Едва преди около век и половина кавказците започват да си проправят път към цивилизацията – използват ги все по-широко за охрана на домовете и дворовете, обикновено по двойки, но често и единично.
Кавказците и в днешно време остават най-добрите възможни пазачи.
В началото на ХХ век и особено след Първата световна война се правят опити за обучаване на кавказци и като служебни кучета, но бързото и широко навлизане на немската овчарка – превърната по-късно от СССР в източноевропейска овчарка – измества трудните за обучение и непокорни “отечествени породи”. При все това те остават най-добрите възможни пазачи и като такива са разпространени и масово отглеждани в различните служебни развъдници – “питомници”, както се наричат на руски. Факт е, че на изложбите на отечествените породи през 1988 г например повече от 50% от представените кавказци и средноазиатци са собственост именно на служебни питомници. Едва след разпадането на СССР повечето кучета преминават в ръцете на частни лица. Така, че може да се твърди, че съвсем доскоро кавказците са били отглеждани като “обществени” работни кучета за охрана, те са се сработвали с хората, с които общуват, но не са имали възможност да развият силна връзка и инстинкта за подчинение, които притежават повечето европейски породи.
Кучета с много силно чувство за собствено достойнство.
Съвсем естествено е създаденото по такъв начин куче да е и твърде различно от всичко, с което сте се сблъсквали досега. Кавказците са, на първо място, кучета с много силно чувство за собствено достойнство. Може да се каже, че “целта на живота” им е да станат водачи на глутницата. Слабите не оцеляват, нали така? Кавказецът се бори да постигне тази цел – и се бори яростно и упорито. Огъне ли се веднъж “висшестоящото му началство”, човекът, победата на кучето е в кърпа вързана. Между другото, същият този инстинкт за лидерство прави много сложно съжителството на две и повече кучета от тази порода; рано или късно мъжкарите започват да се бият и дори женските много често тръгват “на сражение”, било те от същия или другия пол.
Само ако с кучето е изградена правилна връзка, то ще изпълнява командите ви.
Кавказците са също много упорити. Много умни са – далеч повече от куп други породи кучета – но представата им за подчинение е, меко казано, на доброволни начала. Ако с кучето е изградена правилна връзка, то ще изпълнява командите ви с добродушно изражение на муцуната – един вид, щом искаш, от мен да мине… Ако връзката не е достатъчно силна или пък има достатъчен страничен дразнител, кавказецът просто си прави, каквото сметне за необходимо, а не онова, което искате вие от него. Самото обучение също е специфично. Ако кучето не възприема, това не бива да ви притеснява – само дето се държи все едно това, което му “преподавате”, му минава край ушите. Имайте търпение: след някой и друг ден упорити упражнения ще му надвиете на ината и по някак “от раз” ще започне да изпълнява трудната команда. Но пътят към послушанието не минава през наказанието: кавказецът нито ще обърне внимание на това, че сте го набили, нито ще се поучи. Използването на лакомства също не е най-ефективния метод и в голям процент от случаите е обречено на неуспех. Обратното – единствените разрешени средства са интонацията, жестовете и дърпането на повода. Една похвала от ваша страна и най-вече добрите взаимоотношения с кучето биха довели до успех.
Кавказците са агресивни. Развитието на охранителния им инстинкт е много специфично: повечето малки кученца са спокойни и дори леко плахи; при опасност (да кажем друго голямо куче настойчиво проявяват интерес към тях) те отстъпват, биха могли да подвият опашка, изглеждат притеснени. С порастването тази плахост изчезва напълно, но кучето на 6-7 месеца все още е добродушно мече, което приветства хората, играе с други кучета и се държи като дружелюбно нюфаундленче. Едва по-късно, около 8-ия месец или дори след годинката, кавказецът започва да проявява типичните си качества – той напада, ако бъде предизвикан или ако мисли, че е така; държи се злобно към чуждите хора, облайва ги, налита да се бие с другите кучета и въобще превръща се в пазач и агресивна фурия. Подобно късно съзряване често предизвиква объркване у неопитните собственици, които се притесняват дали кучето ще стане такъв знаменит пазач, за какъвто е взето. Всъщност ако малкото кавказче е агресивно от бебе – напада кучета, напада хора и въобще винаги избира агресията като раекция на външни дразнители – то най-вероятно с израстването си ще се превърне в животно неконтрулируемо и безкрайно опасно за околните. Същото се получава ако изкуствено бъде озлобявано прекалено отрано: кавказецът трябва да бъде добре обучен, злобата сама ще се прояви; ако се налага да бъде поощрявана, това трябва да стане едва след навършването поне на 15-месечна възраст, и то САМО при правилно обучение и контрулируеми кучета!
Преориентирана реакция
Вродената агресивност има и един страничен ефект, който, за щастие, се проявява при малък процент кучета: преориентирана реакция. Когато кучето е напрегнато, раздразнено или “притиснато до стената” от нещо, то е склонно да прояви агресия към първия попаднал му човек или предмет (това често се оказва собственикът). Например, когато Боляра се учеше да лае на вратата и ние пък се опитвахме да я отучим от този излишен шум, когато се раздразнеше и ако имаше някои на близо да и се кара, тя се обръщаше да го захапе леко, но осезаемо този човек и така да разтовари нервите си. Чела съм за случай, когато заплодена с много усилия кавказка се прибира в къщи и се нахвърля на по-дребното куче, с което съжителства. Навремето Гаяне, първата ми кавказка, имаше навика леко да сръфа някое от другите кучета, с които лаеха заедно от прозореца. Подобни преориентирани реакции са типични и в повечето случаи много слабо изразени – например кучето се нахвърля на любимата си играчка и с нея се разтоварва – но ако бъдат проявени към хора, строго трябва да се наказват, в противен случаи могат да прераснат в сериозни ухапвания.
И о, да, кавказецът е пъргав. “Включва” и буквално се изстрелва за секунди.
И о, да, кавказецът е пъргав. При все огромните си размери и солидните кирограми, и флегматичния си вид, когато се е проснал на някое удобно място, той е способен на мълниеносни движения. “Включва” и буквално се хвърля за секунди. За него не е проблем да прескочи ограда от място висока 150 см. Ей тъй, както допреди малко се е изтягал кротичко наблизо. С малко разстояние за засилване и 200-250 см ограда не представлява проблем, да не говорим за факирската способност на грамадните кучета да се промъкват през широки 20-тина см дупчици в телена мрежа. Това не е шега.
И да, кавказецът израства бързо. По-цивилизованите породи остават по-дълго време игриви и весели; с характера на малко кученце; някои не губят тази своя “детскост” чак до дълбока старост. С кавказците не е така. Още на година, година и половина те постепенно престават да се увличат по игри, стават сериозни и дори малко затворени животни с високо чувство за собствености отговорност. Нормално възрастният кавказец, никога не изразява див вазторг. Няма да се втурне към собственика си,, размахал опашка, да се върти и да му се умилква – най-много лекичко и кротичко да му се зарадва, да помахне с опашката, да положи глава за потупване. Всъщност твърде често възрастните кучета дори не търсят контакт; те понасят търпеливо погалването и нищо повече.
Съчетанието от агресия, лидерски инстинкт, ум и упоритост правръща кавказеца в проблем сложен за разрешаване от страна на неподготвените собственици.
Именно съчетанието от агресивност, лидерски инстинкт, ум и упоритост правръща кавказеца в проблем сложен за разрешаване от страна на неподготвените собственици – и съответно в опасност за всички чужди хора. В много случаи кучето се купува и се оставя на двора, където и така не успява да изгради по-здрава връзка със собственика си. Не след дълго кучето израства, започва да охранява поверената му територия така, че самият собственик или членовете на семейството му не могат да му почистят и да му сменят водата, например лае по всичко движещо се и след още известно време започва и да излиза от двора през всякакви дупки и дупчици, да се нахвърля на минувачите и най-малкото, създава разправии. А като нищо може и да вкара някой в болница. Виновен ли е този кавказец за случилото се? Ни най-малко. Виновни са собствениците, които по незнание са го превърнали в опасно куче.
По принцип охранителния инстинкт “важи” само за територия и членове на глутницата. В дома си кавказецът е смъртоносен; на сантиметър от оградата ТРЯБВА да бъде безопасен. Има описани в литературни случаи, когато кавказци, полагащи изпит за охранително куче (и такъв е имало в СССР), не са проявили никаква агресия към “фигуранта”, докато не им се предложи стимул. Изпитът се състои в завързване на кучето на охранителния пост – две колчета с метално въже. Фигурантът се приближава и кучето трябва да “пази”. Кавказецът пита: “Какво точно?” и учтиво не реагира. Кагато зад поста му поставят колата на собственика, реакцията му е мигновена и незабавна. По абсолютно същия начин е редно да се държи всеки един кавказец, ако иска да живее с вас в града. Обучението не е сложно, стига да го започнете отрано. Всъщност ПОВЕЧЕТО кавказци, които могат да се видят по улиците, не носят наморници и не се нахвърлят на невинните минувачи. Немалка част от тях дори могат да бъдат погалени без опасност за живота. Кучетата, които НЕ СЕ ДЪРЖАТ така, са изтървани животни, чиито собственици не са обърнали достатъчно внимание на социализацията им в ранна възраст – или кучета с прекалено силен охранителен инстинкт. Защото и такива има. Но добре подготвения кавказец реагира САМО когато по негово мнение има опасност и са заплашени собственикът или подопечната му територия.
Добре подготвения кавказец реагира САМО когато по негово мнение има опасност
Е, разбира се, никога не можете да имате пълно доверие на преценката на едно куче; то може да третира като опасна ситуация, в която няма нищо заплашително – например ваш приятел, който се приближава енергично и се хвърля да ви прегръща, или съседа, който е решил да влезе в двора, без да обърне внимание, че кучето е пуснато. Така че винаги заключвайте външната врата и дръжте кавказеца изкъсо, ако наоколо има хора. Но за сметка на това, ако някой ден наистина ви нападнат на улицата или пък в къщи влезе крадец….бог да му помага!
Автор: Елена Павлова
клубен съдия – кавказка овчарка
отговорник към развъдна дейност на БКК “Кавказка и южноруска овчарка”
национален съдия V група.
Write a comment: