Късокосместа аборигенна кавказка овчарка или кавказки вълкодав (така ги наричат в почти целият кавказки регион). В последните години много се спори и говори за тези кучета. Едни говорят, че това е смесица от кавказец с азиатец, други мислят че това е кавказка овчарка, но с по-къса козина. Дойде време да си спомним за Историята на породата Кавказка овчарка, за която в наши дни имаме навика да забравяме.
Съгласно дданните на генетиците, които последните години си служат с методите на молекулярната биология, аборигенните кучета на Кавказ може да се разглеждат като едно от разклоненията на твърде многочислената популация на овчарски кучета с азиатски произход, разпространени на територията на Централна Азия, Турция и Кавказ.
Породата се е сформирала по пътя на жесток подбор по ползвателски качества, ото хора, принадлежащи към различни етноси, но обединени в близко географско положение (Кавказ винаги е бил един от най-гъсто населените и разноезични райони) и до голяма степен стопански сходни.
И така, кавказката овчарка от късокосместия тип е била описана заедно с дългокосместите и тъй наречените среднокосмести още от Мазовер, Пильщиков, Комиссаржевски и др. в началото на 20 век. Само че, в бъдеще голяма роля за забвението на късокосместите кучета изиграва изказано от Мазовер мнение, че най-приемлив за СССР (т.е. северните райони на държавата) е грузинският дългокосмест тип. Смята се, че самият той не е предполагал, че останалите породни типажи ще се окажат ненужни за неговите последователи и ще бъдат зачеркнати от племенното развъждане.
Нека направим малка екскурзия в несправедливо забравеното, не чак толкова далечно минало.
Съвременната история на кавказката овчарка като заводска порода започва от 1947 година, тъй като кучетата внесени от своята историческа родина до 1940 година, са изчезнали в огъня на военните действия на Великата Отечествена Война. Към тази година се отнасят и първите следвоенни изложбени отчети. Ще се спрем на някои късокосмести представители на породата кавказка овчарка, чиито потомци се явяват съвременните кучета.
Всичко започва с Карабаш (собственик Медведев) и Джана (собственик Митрофанов) в Москва и с кучетата внесени в развъдника на завода “Красный Треугольник” в Ленинград. Това са Гром, Грома, Тфан, Гурджи, Гурзуф, Алма-Мирка(Гурджи+Моска) – късокосмести кучета, поставили основата на на популацията в град Нева. От Гурзуф и Алма-Мирка се ражда Амур(ЦННИ им. Крылова???) – неговите синове и внуци Решад, Нухтар и др. са широко използвани в развъдна дейност. От тях идва и общия тип на телосложение на ленинградските кучета от 50-те до 70-те години: малко по-дългоноги, достатъчно компактно сложени, с плоски бедра, в голямата си част късокосмести и среднокосмести.
С вливането на нова “кръв” по пътя на заплождането на местни женски с ивановски и по-късно с московски производители, космената покривка започва да се удължава. Особено рязка е промяната след многочислените заплождания с московски кучета.
В средата на 80-те години в Ленинград се осъщестнява мащабен внос на кучета от Кавказ, сред коитодългокосместите Тугри и Лома, както и късокосместите Тигър и Дато. Тигър, след прекарано тежко заболяване се оказва безплоден. От Дато(внесен от Осетия)е получен Фараон – победителят на Всесъюзната изложба в Казан, който дава многочислено поколение и става основател на заводска линия.
В 90-те години в Петербург е внесен късокосместият Тула, който се е използвал активно в развъждането.
Московската популация започва с дългокосмести кучето от по-приземист и разтегнат формат и периодично появяващите се късокосмести екземпляри просто се сливат в общата маса, въпреки че сред тях в своето време достатъчно известни са били Вулкан от Лорми(ЦКСС) и Керту-1(собственик Каваленко) и принадлежащ на ГУЛАГ, Майка(собственик Левковская) и Ураган(собственик Шалдо), които са брат и сестра е произлизат от Джоя(Красная Звезда) и Алма(собственик Левковская). Алма на свой ред е била дъщеря на Мурат 2 и Ханъм(Лорми+Керту) собственост на Коваленко. Развъдника на Ухтомския завод използва в развъдната си дейност Рекс от Джамала и Юла и Джоя от Джоя(Красная Звезда) и Гама(Ухтомския завод). Известната производителка и основателка на огромно семейство Ема(собственик Комляков) също е била късокосместа. След това Циклон(собственик Цилин) от Мурат 2 и Телда(собственик Демидов), Ангара(собственик Поскорин) от Варяг и Ема(собственик Комляков), Енга(собственик Подколзин), Чуча(собственик Комляков).
В краят на 80-те години в Московска област се появяват Арго(собственик Попова), Арчил и Тугри(собственик Шувалова), които са се използвали в МОКСС в качеството си на подобрители на поголовието с недостатъци в опорно-двигателният апарат и успешно изпълнили задачата си. В Днепропетровск в краят на 80-те години се използва късокосместият Бандит(собственик Мицук) от Пятигорск.
По-нататък, до настъпването на 21 век, късокосместите кучета практически не се използват в развъдна дейност. На няколко големи изложби като “Евразия” и “Русия” се показват късокосместите кавказки овчарки Герта, Каплан и Баксан, принадлежащи на развъдник “Пять Гор”. Отличаващи се от общият типаж на изложбените кучета, независимо, че се отличават с правилно сложение и отсъствие на каквито и да било претенции по отношение на екстериора от страна на експертите, не влизат в разстановката на ринговете, във връзка със затруднение да се даде експертиза в един ринг с дългокосмето куче.
Следва продължение:
Късокосместа Кавказка овчарка или Кавказки вълкодав – Част 2
Автор: Наталия Львова
Източник: www.karakachan.org
Write a comment: