Кавказка овчарка – една древна порода водеща своята история от догообразните кучета на Тибет, близка по произход със пустинните и боини кучета от Азия. Най-вероятен предшественик на всички молоси се смята Тибетският Мастиф. Тибетският Мастиф е голямо и мощно куче ,тежко но прекрасно сложено с добра костна система, тежка глава и обемна морда цвят черно и червеникаво-кафяв, кафяв, сив или червен цвят, има дълга, груба козина. Тази порода е достигнал наши дни, както и някои изследователи смятат, че в продължение на много векове се е развило доста силно, а други настояват, че образът на тибетски мастиф останал същият.
Едно от първите доказателства за тибетски мастиф е от 1121 г. пр. н. е., когато един от представителите на тази порода,е бил представен на китаиският император.Освен това сведения за тибетски мастиф могат да бъдат открити в писанията на изследователя Марко Поло, където той ги описва като много големи кучета с добри охранителни качества.
Тези кучета охранявали домовете от хищници и врагове. Френският пътешественик Гийом де Рубурк впише в книгата си през 1253 “Пътуване на Изток”пише:” страната се намира от западната част на морето, където се намират железни порти на Александър (проходъг Дербент на западния бряг на Каспииско море) и планините на Алан (осетинците), до северния океан и блато Меотида (Азовско море), където тя започва Танаид (Дон). Исидор Севаильский (ум. в 636г.) Говори Че в тази страна, че са обитавали кучета толкова големи и свирепи , че те вземат жертва волове и лъвове. Това е вярно, ако
се съди по това, което научих от приказките, за кучетата на север, тъй като с техния размер и сила, издърпвали каруци, като волове. ”
Първият европеец описал тибетският дог бил Английският писател Юатт. Тои описал породата в средата на XIX в.като името на тибетския мастиф при превода било написано тибетско куче.
Заедно с търговските кервани, каруци, войските на нашествениците тръгва и мастифоподобното куче, “завладяването” на всички нови територии. Попаднали в нови региони, потомците на тибетски мастиф Метизирали с местните кучета. Техният външен вид често претърпявал значителни промени. Някои клонове на породата загуби богатото си окосмяване присъщо за планинските кучета придобивали други цвят и форма, но основните характеристики се съхранили при мастифо подобните кучета – груби, мощтни, високи с отлични охранителни качества .
Арменския цар Тигран II, който е живял през I в. пр. н. е., използван огромни мастифо подобни кучета да отблъсне атаките на римски легионери. В същото време, подобни мастифоидни кучета са добре познати в древния Рим и Гърция, където са били използвани главно като охрана и за боевеа. Там тези кучета са били наричани – молосс, или Епирски кучета, въпреки че очевидно те вече значително са се различава от своя предшественик – тибетското стадно куче.
Някои съвременни учени смятат, че мастифоидното куче – древен група от азиатски произход се разделя на три подгрупи:
Големите овчарски кучета, късокосмести кучета и дългокосмести кучета.Първата подгрупа включва породи като КО, САО, Кувач, Маремма, Пиринеиска овчарка, анадолски карабаш и швеицарса овчарка-зененхаунд. Вероятен прародител на тези кучета е тибетският мастив.
Втората група-съвременни мастифи или бойни кучета, към тях спадат мастиф,неаполитански мастиф, булмастиф, булдог, боксер, немски дог (въпреки че внего тече кръв от древният Ирландски вълкодав)ротвайлер и др. Въпреки че ротваилерът е близко до Швеицарските овчарски кучета.
Третата подгрупа- дългокосмести ,тя включва Нюфаундленд, Санбернар, Леонбергер, Ховаварт.Записването на тези кучета като отделна подгрупа не е общоприето особено за Санбернара ,които има късокосместа форма(в началото единствената форма)(А. Д. Поярков, “Происхождение домашних собак”, в сб.: “О собаке”. – М.: “Улей”, 1991г.) .
Кавказката овчарка е роднина със съвременните догообразни кучета от Азия, те имат близка анатомична структура, тип конструкция, големи размери и някои физиологични особености.
Самото име “Кавказка овчарка е доста неточно, тъй като се обхваща доста обширни райони на разпространение. С развитието на скотовъдството възниква необходимост от големи кучета,способни да защитават стадата и имуществото от хищници и недобронамерени хора,и хората започнали да подбират такъв тип кучета.От древни времена, тези прекрасни кучета са придружавали пастири в обширна територия, простираща се от степите и полите на Кавказ до иранската плато.Основно породата е селектирана в сурови условия,но за нейното формиране оказало влияние и националните и културни особености
на народите,населяващи тези огромни територии. Кавказката овчарка ,както и други аборигенни породи не може да се определи с точна селекция,но народите са селектирали уникална порода.Очевидно е, че предците на кавказката овчарка са дошли от Азия, Кавказкия регион, заедно с номадски племена, много от армиите на завоевателите, търговски каравани.Един от най-удобните пътища за движение на голям брои хора и стока се смята Дербетският проход (на територията на днешен Дегестан).
При сложните социално-икономически моменти в историята от кучетата се е искало голяма сила,издържливост,непретенциозност и злоба не само към хищници а и към хора,но и възможността за вземане на самостоятелни решения.Съответно в продължение на много поколения се е селектирало именно по тези качествата на кучето.Кавказката овчарка – тава е гордо и смело куче, от една страна много преданно и отдадено на собственика си ,а от друга безстрашен боец, влизащ в бои както с хищници ,така и с недобронамерени хора.
Работните качества на Кавказката овчарка са ценени много. Например по при завладяването на Кавказ(1765г.)в руската армия имало кавказки овчарки които охранямали крепостите и крепостните пунктове.В периода на Руско-турската воина в турската армия се използвали кавказки овчарки се използвали не само за охрана на крепости,лагери и транспортни средства, но и като бойна единица.Тези кучета са били допусни в предната част на редиците, за да объркват подредените редове на врага. Въпреки използването им за военни цели кавказката овчарка е съхранила работните си качества на полето.По всички данни тези кучета се справят еднакво добре като за караулна служба ,така и за охрана на стада.
Кавказката овчарка е с доста широк ареал на разпространение,включващи терирории с различен терен и климат,като заради различните географски ширини на някои райони при кавказката овчарка има значителни външни разлики.В действителност степните райони на Азарбеиджан се различават значително от планинските райони на Грузия и централен Кавказ.Сухите и горещи степни райони ,които са доста безводни изискват големи и ежедневни преходи на стадата и охраняващите ги кучета.
Съответно кучетата придружаващи стадата в степните райони трябва да са от една страна достатъчно силни и големи за да се противопоставят на хищници,а от друга страна да са по-леки,късокосмести,с дълги крака за да използват по малко усилия при дългите преходи. В планините ,където климатът е по студен,вода има в изобилие и пасищата са на по-малки площи няма нужда от големи преходи,та там се е сформирал друг тип кавказка овчарка.Тези кучета са силни и доста по-груб тип,масивна костна система с по-тежка глава,имат дълга козина ,и са с по-къси крака,гърдите са по-обемни ,а тялото е по-удължено.
В продължение на векове породата се е селектирала на естествен подпор и народна селекция,затова са се се селктирали много вътрепородни типове и под типове според районът които населяват. Разнообразието в Кавказ е поради факта,че от древни временна на пътя на маршрутите накараваните преминаващи ат Азия към Европа и обратно и е на границата межде северна и централна Азия. Значителен брои народи населяват този “Евроазииски кръстопът”. Народите в Кавказ се различават по език,вярвания начин на живот и живеят в изолация ,заради религия, етнически или географски причини.Поради това в многото райони на местообитание на кавказката овчарка са се сформирали различни подтипове,но всички са еднакви генетически и са под жесток подбор сформирани по сходните нужди на човека.
В някои райони например в Иранското плато типовете кавказка и азиатска овчарка се смесват и минават в междинни типове и междупородни типове.В Турция при Анадолското плато един от тези под типове се откроява и сформира нова порода,но достатъчно близко до началната си форма- Анадолски карабаш.
Следва продължение:
Произход на кучетата Кавказка овчарка – Част 2
Произход на кучетата Кавказка овчарка – Част 3
Източник: karakachan.org
Write a comment: