Не бива да пренебрегваме и националните традиции. За много кавказки народи боевете на кучета са традиционно развлечение, хазартна игра, в която понякога се залагат големи суми. С развитието на комуникациите се появи възможността в региона да се докарват кучета както от породата средноазиатска овчарка, така и (особено в последно време) други, основно бойни, за участие в боевете и за получаване на мелези. Това се обяснява с факта, че хибридите от първото поколение може да превъзхождат значително родителите си по физическа сила, издръжливост и злоба в условия на бой. Наистина, трябва да отбележим, че подобна практика води само до временен успех, защото е лесно да се разруши генофондът, но да се създаде нова ценна порода е много сложно. В резултат на това се губят ценни качества като генетично присъщата способност на кавказките овчарки да охраняват поверената им територия, при необходимост да влизат в бой с хищника, а не със себеподобните си, променя се характерната за типа висша нервна дейност.
Мелезите между кавказка овчарка и кучетата от бойни породи трудно се поддават на социална адаптация, стават крайно неудобни за гледане и просто опасни във всекидневния живот. Да не говорим, че и външният облик на такива кучета се променя до неузнаваемост, а хибридите от второто и следващите поколения обикновено вече не отговарят на никакви изисквания. Преди половин век, когато след Великата отечествена война за нуждите на армията и различни ведомства, използвали кавказките овчарки за изпълняване службата на пазачи, са започнали да докарват кучета от Кавказ. Основните доставки на племенен материал били произведени в републиките от Закавказието – Азербайджан, Грузия, Армения. Докараните кучета често били с доста добро качество – едри, дългокосмести индивиди, които имали мощни скелети, масивни глави и се отличавали с прекрасни работни качества. По всяка вероятност те наистина са били едни от най-добрите представители на своята порода в гореизброените региони, което, впрочем, не е чудно, защото заданията на партията и правителството в тоталитарния Съветски съюз са се изпълнявали особено старателно. От тези кучета започнало заводското развъждане на кавказките овчарки в СССР. При това късокосместите кавказки овчарки, както и кучетата от Северен Кавказ, в значително по-малка степен взели участие във формирането на породата кавказка овчарка, която впоследствие станала заводска. Една от основните причини за неприемането за развъждане на късокосместите кучета е чисто естетическа, тъй като дългокосместите индивиди имат по-внушителен вид. Благодарение на старанията на много ентусиасти в края на XX век породата кавказка овчарка окончателно се превърнала в заводска порода, кучетата в различните региони станали достатъчно еднотипни, образували се и ясно се проследяват линии и семейства, провеждат се голям брой изложби с участието на кучета от тази порода, и накрая, породата е получила признание в целия свят- сега световният шампион сред кавказките овчарки „има руско гражданство”. Що се отнася до закавказките републики, по отношение на развъждането на кавказки овчарки трябва да признаем,че за съжаление и в съветските времена племенната работа съвсем не беше на висота, а с настъпването на „перестройката”, последвалия след нея „парад на суверенитетите” и изострянето на политическата обстановка, вероятно е сведена до нула. Още през 1970 — 1980г. Се забелязва тенденция за реекспортиране на кавказките овчарки в местата на първоначалното им обитаване. И ако сега грузинските колеги спокойно могат да се похвалят със забележително количество породисти и най-вече конкурентоспособни кавказки овчарки, в редица случаи за основа на тази популация са послужили кученца от най-известните производители, докарани от различни региони на Русия. В течение на цялата история на руската държава Северен Кавказ е бил и си остава един от най-неспокойните региони. През последните години, вероятно във връзка с нестихващите междуетнически и политически конфликти, цялото селско стопанство в северокавказките републики, включително и животновъдството, изобщо не преживява най-добрите си времена. Например, според наблюдения на един от авторите на тази книга, в относително спокойната и благополучна Карачаево-Черкезия числеността и количеството на стадата само през последните няколко години е намаляла едва ли не наполовина. И ако преди на всички, определени за пасбища алпийски ливади през летния период е можело да се видят многобройни стада овце и малки стада крави, обикновено съпровождани от кучета, а разстоянието между пасбищата, принадлежащи на овчари от различни селища или животновъдни стопанства, е било само няколко (2-3) километра, то на прага на 3-тото хилядолетие планините са почти опустели, съответно и рязко се е снижило количеството кучета при стадата.
Един от опитите за включване на местните кучета от Северен Кавказ в заводското развъждане на кавказки овчарки е бил предприет от ленинградските кинолози в средата на 80-те години на миналия век. Оказало се, че резултатите не са най-добри, макар че трябва да признаем, че от зонарно-сивия късокосмест мъжкар с име Дато е получен Фараон, станал основател на заводска линия. По-нататък, чак до последните години, подобни опити са се предприемали неведнъж от много развъдчици, в това число и доста опитни, но отново не всички са имали успех. Явно е било необходимо да отчитат не само типовете на екстериора на чифтосваните кучета, но и да притежават добре развито чувство за интуиция и просто да имат късмет. Както вече казахме по-горе, боевете на кучета в Северен Кавказ винаги са се ползвали с голям успех, но в последно време, особено във връзка с рязкото разделение на обществото по имуществен признак и очертаващия се упадък в селскостопанската сфера, отново рязко изпъкна тенденцията за ползване на родните овчарки (вълкодави) изключително в качеството им на бойни кучета-преследвачи, т.е. за боеве. Ако някога боевете между овчарските кучета-вълкодави са били доста рядко развлечение и обикновено се провеждали през есенния период, когато стадата се спускали от планините, в последно време това занимание стана своего рода престижен спорт за състоятелни хора. Кучетата (мъжкари) за боевете се подбират по принципа най-голяма агресивност към себеподобните, хранят ги добре и на възраст около една година започват да ги обучават както трябва, при това ги озлобяват в твърде ранна възраст. Характерно е, че днес вече не са редки случаите, когато не най-добрите стадни и стражеви кучета участват в боеве, а, обратно, неподходящите по някаква причина за боеве кученца (не много едри, не много силни или не много агресивни) се продават на овчарите на сравнително ниска цена или се използват за охрана на различни стопански обекти. Куче, излизащо с успех на бойните рингове, струва много скъпо и донася на притежателя си не само приличен доход, но и уважение от страна на тези, които се увличат от подобен род дейност. По неофициални данни в боевете участват не само мъжкари, но и млади, още нераждали женски за проверка на бойния дух на бъдещите майки на бойците на ринга. При това целта на развъждането им са изключително работните качества, т.е. най-голяма ценност, в това число и в парично измерение, представляват кучетата, получени от шампиони в боевете. И така, кои са те и какво представляват днес тези пазачи на стада, станали същевременно и рингови бойци, около които кипят толкова страсти, счупени са толкова копия и се водят горещи спорове. Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен.
Към предишните части:
Произход на кучетата Кавказка овчарка – Част 1
Произход на кучетата Кавказка овчарка – Част 2
Превод от руски за сайта kavkazka.net: Р. Каменска
Write a comment: