Многогодишните наблюдения върху движенията на животните и в частност на кучетата, като най-близки, ме накараха да напиша тези бележки-определения. Тази тема не е приятна за всички, но мисля че е актуална и убедителна. Породата на кучето няма никакво значение за определяне на неговото сложение и динамика.
Редица автори, опирайки се на законите на биомеханиката са доказали едни или други пропорции при кучетата в анатомичен аспект. Уважаваният от мен Е. Л. Йерусалимски е написал потресаващ труд, който без никакво съмнение се явява базов за световната кинология! Аз само ще напомня за значението на чисто зоотехническата снимка, когато тя стана призната и определяща. Също така ще отбележа за естествената способност на кучетата да се движат динамично или нединамично.
Също така за умението на кучето да застава в „стойка”, не в ловджийски смисъл, а фиксирайки своето движение в условно изходна позиция. Връщайки се назад във времето, ще напомня, че зоотехническа снимка при конете е въведена от европейските коневъди в края на IXX век. Има какво да се научи от тях.
И така, без да задълбавам в хронологични определения, ще обознача някои параметри на снимките, които започнаха да се наричат зоотехнически.
За зоотехнически направена снимка правилно се смята:
- Снимка на животното в стойка и пълен профил.
- Главата на животно в стойка трябва да гледа в ляво.
- Желателно е задният ляв крайник да бъде поставен леко по-назад от десният, за да са забележими всички статични части.
На стари снимки животното (конят) или се е държало на къс повод, или в кадъра е попадъл и конярят. Или поводът е бил по-дълъг и човекът не е попадъл в кадър. Това се е смятало за по-класическа снимка. По същото правило са се правили и снимки на кучета. Тва е било в безоблачното дореволюционно, довоенно и дори следвоенно време.
С появяването на немски овчарки в СССР, ние започнахме да получаваме и много немски списания и прикрепените към тях рекламни снимки. Как това се случваше, всеки си спомня с усмивка. Ние дърпахме, разкрачвахме краката на нашите немски овчарки, натискахме им надолу гърбовете, без да си даваме сметка що за безобразна гледка е това отстрани. Да, така беше… Но немците и сега доказаха правилото от един век – овчарките да се фотографират в пълен профил, защото всеки друг изглед ще покаже нежелателните пропорции на корпуса у съвременната немска овчарка и ще предизвика изненада у дилетанта и съжаление у професионалиста! Имам предвид ширината на гръдната клетка на „днешната овчарка”, но нека не се отдалечаваме от темата.
Какво се случва със статиката и динамиката при кавказката овчарка?
Днес, ако разгледаме произволна рекламна снимка, позицията на кучето ще е сносна, макар че за реклами нагласят кучетата непрофесионално. Аз съм длъжен да отбележа, че от всички рекламни материали на кавказци от Москва, се наблюдават малко кучета с правилни предни и задни крайници… А това вече са анатомични аномалии, които не могат да се скрият от никакви фотографски ракурси. Това проблем ли е? – Това е глобален проблем! Добре, има вариант при който стопанина поради неопитност лошо е поставил кучето. Ами ако това откровеният дефект на структурата на крайниците? А? Ние просто показваме титлите, които са ни присъдили и това е. Днес да се получат титли е толкова лесно…
Например преди години експертите забраняваха кучето да се наглася в стойка с ръце и бяха категорично прави!
Например преди години експертите забраняваха кучето да се наглася в стойка с ръце и бяха категорично прави! Те казваха: „Направете крачка напред и оставете кучето да остане само”. Това е мъдра фраза –„да остане само”. Така трябва да бъде винаги. Ще развия тази мисъл и ще я проилюстрирам със снимка.
Какво осигурява правилната статика?
- Правилна анатомия.
- Правилни движения/като следствие от правилната анатомия/.
- Правилна кондиция.
Но! Ето го и парадокса! При всички три правилни пунктове, „изведнъж” може да се открие дисплазия. „Изведнъж” да и се постави диагноза! Смешно нали? За мен със сигурност. Аз вече съм написал своето мнение за дисплазията и тези, които я диагностицират по фотографска снимка.
Да спрем за миг и да разгледаме снимки на немски овчарки, плод на днешното развъждане… Тук не виждам смисъл да публикувам такива снимки. Те са по всички списания. Дори след проверки от немски експерти, които все по-често започнаха да ни посещават, аз ще имам смелоста да коментирам картината на популацията на немските овчарки от шоу клас у нас – поголовно се наблюдава саблено поставяне на задните крайници, плоски гръдни клетки (което е много меко казано). Китките като правило са извити, както и метатарзалните кости. Впечатлението ми е, че породата е деградирала. Мисля, че това наистина е така, наблюдавайки спада на работните качества, общата нервност на поведението, изразената суматоха и постоянно скимтене на болшинството овчарки.
Когато отглеждах Немски овчарки, аз стриктно и продължително ги дресирах. Също така ги фотографирах в стойка и в свободно състояние. Беше достатъчно от положение „легни”, да се отправи команда и да се появи някакъв дразнител под формата на „апорт”, да предизвика у кучето внимание и устрем в корпуса (точно устрем, а не движение). Корпуса се напрягаше и се издаваше напред. Правиха се няколко снимки, като естествено се избираха най-добрите. Абсолютно същото съм се стремил винаги да правя и с кавказките овчарки.
За наличието на добра стойка на кучето, човек не трябва да е някакъв фокусник. Нужно е да притежава управляемо и анатомично правилно куче. Да му осигури движение, да го спре с команда или с опъване на повода. Останалото е работа на фотографа, как правилно да заснеме обекта. Това също е наука, но тя е нагледно описана в учебниците по фотография.
Така стигаме и до компромисно решение. Снимките, които ще дам като пример, няма да са „именувани”, а само ще са показани анатомичните детайли на кучетата. Това решение е взето за да не се рекламира кучето на един или друг човек и да се обърне внимание именно на свободната стойка на кавказката овчарка. Или даже по-правилно, на неговата естествена поза, избрана от фотографа. Това е правилно заснемане, независимо дали изглежда визуално добре за реклама или за картотекиране.
Естествена поза ка кавказката овчарка, избрана от фотографа. Това е правилно заснемане, независимо дали изглежда визуално добре.
Само се замислете колко дълъг път е изминала кавказката овчарка на тази земя? На практика 3000 години! За това време тя се е променяла… Хората сменяли видове оръжия, територии на обитаване, дрехи, начин на живот. Кучетата на Кавказ и Азия се отдаличавали и връщали „в изходна позиция”. Те също са били убивани от войни и диви зверове, те също са били покосявани от чума, както хората… Те също са се сражавали в рицарски дуели.
И ето, след толкова години, те стоят пред нас, готови да ни следват по всеки избран от нас път. С една и съща гъста щуба зиме и лете, със същите остри зъби и същите предани очи. Тези кучета са свикнали да охраняват това, което принадлежи на стопанинът им. За 3000 години тези животни доказаха, че са по-верни от всеки приятел… Отдавали са живота си на безброй хора, понякога дори заради подплашена от тях овца! Това е изумителна черта – да живееш заради другите! Безкористно да вярваш, че и най-гнусният тип, наречен стопанин – това е Бог… И освен това, тези кучета обичат да са на път, така се е стекъл живота им.
Дайте им възможност да са на път и ще ви покажат най-ярките черти от своят характер.
Затова им дайте възможност да са на път и ще ви покажат най-ярките черти от своят характер и най-интересните ви спомени ще са от общуването ви с тях.
Най-важното е, че ще видите кучето друго. Не такова, което стои в клетка или на верига… Свободно и красиво, а най-важното че ще ви гледа в очите, видно опитвайки се да ви каже нещо…
Вие как мислите, какво?
Автор: Вадим Кацнельсон
Национален експерт на Украина
Източник: http://coordinator-ua.org/
Write a comment: