В наше време проблемът със запазването на аборигенните и местни породи животни, в това число и кучетата, е осъзнато в световен мащаб като едно от най важните направления в делото за съхранение на културното и природно наследство на нашата планета. От 1974 г., две структури на ООН: Програма за околната среда и Продоволствена и селскостопанска организация, съвместно работят по няколко проекта в това направление.
Общият интерес към изучаването и спасяването на изчезващи породи домашни животни се определя от следните причини:
1. Аборигенните и местните породи се явяват част от биологичното разнообразие на земята, т.е. влизат в състава на общопланетарното природно наследство;
2. Аборигенните породи са винаги неразривно свързани с древните културни традиции на всички народи на света. За някои етноси тези животни до ден днешен са култови и нерядко определят своеобразието на духовният им мир и религия;
3. В така наречените обтегнати биоценози, уникален и адаптиран в течение на векове и хилядолетия генетичен материал, представлява съвкупност на генофондове на аборигенните и местни породи, често не може да бъде заменен с никакви вариации на домашни породи от други региони или на такива от заводско развъждане.
В случаите, когато генофонда продължително се съхранява в локална местнос, той представлява естествено природно богатство, не по-малко ценно от нефта, въглищата, златото и т.н. В нашата страна такива се явяват генофондовете на множество местни породи домашни животни, коне, рогат добитък, птици и разбира се кучета – най-древният спътник на човека.
Известният генетик А.С.Серебровский е указал два процеса, изменящи състава на генофонда: селекционният подбор(естествен и изкуствен), чиято цел е да размножи идни гени и да отстрани други, и мутационният, създаващ нови гени. Генофонд на дадена порода е прието да се разглежда като наследствен комплекс или набор на гени и техните алели, които обуславят основните признаци и качества на дадената порода. В буквален смисъл генофонда на произволен вид домашни животни се определя от разнообразието на породи, популации и отделни животни, които като цяло съответстват на понятието “генетични ресурси”.
Естествени(аборигенни) и изкуствени(заводски) породи
В своето време Дарвин е разделил породите домашни животни на изкуствени и естествени. Първите са получени в резултат на целенасочена селекционна дейност от страна на човека – те често имат неестествен външен вид, и без поддържващ подбор в значителна степен са склонни да губят новите придобити признаци в следствие, първо на зъзвръщане към екстериора и поведението на предците, и второ, в следствие на продължаващата се изменчивост. Към изкуственото развъждане могат да се отнесат породите, които са заводско развъждане.
Естествени породи домашни животни – древни, преди всичко аборигенни породи, запазили формата и облика на предците си и притежаващи нефункционални признаци на одомашняването в най-малка степен. Те са оптимално приспособени към външните уславия, вследствие на оскъдно хранене и сурови условия на живот, отличават се с крепка конструкция, голяма издържливост и устойчивост към местните болести. Естествените породи, обитаващи обширни райони, като правило се състоят от вътрешнопородни групи, които могат видимо да се различават по външни признаци и по своето значение. В сегашно време естествените(аборигенните) породи се срещат в райони от планетата, които са слабо засегнати от цивилизацията, при все, че в миналото те са били разпространени повсеместно и са съществували във всички европейски страни. Подбора с умисъл рядко им е влияел, най-често е бил несъзнателен и естествен, тъй като такива животни сами се грижат за себе си и се адаптират активно в условията на обкръжаващата ги среда, изпитвайки всяко пряко влияние, дори и нан най-малките различия във външните условия.
Най-заметна част от естествените породи представляват кучетата. В нашата страна към тях принадлежат арктическите и северни ловджийски кучета, ездовите и гонещите елени шпицове, кавказката и средноазиатската овчарка, в местата на своето историческо развъждане.
Както е известно от 30-те години на 20 век в СССР започва целенасочена селекция или заводско развъждане на много аборигенни кучета, преди всичко на ловджийски лайки, кавказка овчарка и средноазиатска овчарка. В наши дни тези кучета външно не се отличават кой знае колко от аборигенните, но значително им отстъпват по работни качества, издържливост и някои особености на поведение.
От съвременните развъдчици се изисква повече такт при съставяне на програми за развъждане на аборигенни кучета в градски условия и развъдници, а също и специално внимание на съхранелете се в Русия територии на естествено обитание на аборигенните породи.
По мнение на авторите е нужно да се отнасяме с особено внимание към опитите да се раздели която и да е от аборигенните породи на редица други породи, основавайки се на такива частни признаци като цвят и някои конституционни особености на района на обитаване. Това би означавало раздробяване на единен генофонд, което меже да взриви генетическото, в това число и имунното и психологично здраве на породата като цяло.
Влияние на заводското развъждане на аборигенните породи.
В отличие от принципите на народна селекция, обеспечаващи устойчивоста на аборигенните породи, при заводското развъждане на кучета, изменението на екстериора, работните качества и поведението настъпват в течение на дейноста на едно поколение развъдчици, за което свидетелстват приетите от съветските кинолози целенасочени преобразования на аборигенните ловджийски лайки в три известни спортно-ловни породи. Поведението и екстериора като правило се изменят не в най-добра страна като за самостоятелно вземащо решения куче.
Ще разгледаме промените на на няколко основни характеристики на екстериора на кучетата под влияние на изкуственият подбор.
Цвят и космена покривка. Състоянието на космената покривка служи като показател за здравето на животните, а унаследеното осветление на окраската на козината, ириса на очите и носната гъба, указва за генетично отслабване, така че трябва да се подхожда много внимателно при развъждането на кучета със светла окраска. Окраските на космената покривка имат при породите както формално, така и функционално значение. Функционално се различават предимно плътните и пъстри окраски. Големите бели петна облекчават визуалното проследяване на кучетата при стадата, на лов, при свободно търсене на различни обекти в местноста, особено в сумрак или лошо осветени площи.
От дълбока древност изменението на окраската на кучето е било свързано с необходимоста да се даде на тези домашни животни най-убедителен признак за различаване спрямо дивите им роднини. Съвременното разнообразие на окраски, постигнато по пътя на селекцията, в наше време е придобило идентификационно значение.
Първият етап на деструктивното изменение на космената покривка при лайките е във връзка с това, че почти столетие го оценяват на изложби, провеждани между откриването на ловните сезони, т.е. в първата половина на лятото. При дивите кучета от северното полукълбо през тези месеци протича основната смяна на зимната козина с лятна. Само че болшинството кинолози-експерти, не вниквайки в тази биологична закономерност, отдават предпочитание на изложбите към кучета с все още зимна козина, т.е. към тези, при които смяната на козината се е преместила от пролетно-летният на есенно –зимният сезон.
Лайките също са подложени и ноа подбор на лятно-есенни полеви изпитания с плаваща във вода патица. В този период кучето не е в период на смяна на козината и е по-добре защитено от измръзване във водата. Има също и подбор, който е през есенно-зимният сезон по гонене на белка. Дипломата, получена при работата по белката открива на лайката пътя кам племенният клас, към продължение на своят род.
За двата часа, през които се провеждат тези изпитания спортната лайка трябва да покаже разширено и задълбочено търсене на небогати на белки райони, а това и позволява да направи максималната и скорост при бягане. Естествено куче с изкуствено сменена по срокове козина, ще спечели с подвижност куче с несменена зимна козина, но съответстваща за сезона. На такива кучета се отдава предпочитание на изпитанията в средната полоса на Росия. Но когато връщат спортните лайки в северните райони за “подобряване” и възстановяване на местните породи им се налага през деня да търсят звяр за отстрелване при температура под -40 градуса и нощем да спят на снега. Уви да издържат на изпитанието на студа, те вече не могат.
Изменениена срока за смяна и качеството на космената покривка при кучетата, попаднали от степите и предгорията на Средна Азия и Кавказ в умереният климат на Източна Европа.
Ще се спрем на главата, в която са съсредоточени основните породни признаци.
Преди всичко ще отбележим, че при крайно слабо развитите потни жлези при всички кучета, вспомагателна топлообменна функция при много породи изпълняват езика и бърните и увеличените ушни раковини. Неслучайно такъв”радиатор за охлаждане” е разположен близо до главният мозък, особено чувствителен към прегряване. Морфо-физиологичните изменения на ушните раковини при гончетата и близки до тях по произход породи започват в резултат на естественият подбор, но след това биват засилени от изкуственият подбор, продължаващ вече не една и две хиляди години.
Гончетата и родствените им породи, по време на работа, продължаваща часове, изпитват психо-физически натоварвания на границите на предела и предизвикват силно загряване на организма. Това е довело до изменения не само в устройството на ушните раковини и нарастване на бърните, но и на скъсяване и разреждане на космената покривка и загуба на подкосъма.
Няма нищо по-печално от кучета, чийто породен признак е брахицефалията(булдози, мопсове, боксери и др.). Пастта на брахицефалите не може да побере език с необходим размер за ефективно участие в топлообмена, а ушните раковини при боксерите много стопани продължават и до сега да купират, независимо от измененията в стандарта. Такива животни в летната жега не могат да бъдат спасени нито от късата им козина, нито от постоянното им слюноотделяне и т.н. На летни изложби им покриват главите със специално направени за целта шапки и въпреки това те страдат от топлинни удари при това при температура ненадвишаваща +30 градуса по Целзий.
Като цяло заводското развъждане на работни породи на основата та екстериорен принцип е съпроводена с добре забележими изменения в строежа на главата. Например при самоеда за десетки години развъждане с цел куче-компаньон, тесните и поставени косо очи са се превърнали в кръгли и изпъкнали, мордата е станала по-къса, ушите са се променили и са загубили своята “дива” форма. С една дума кучетата от тази породата са придобили нрав на мил и сърдечен градски жител, уви несъвместим с първоначално заложеното си работно предназначение.
Опашка: Маниера на кучетата да си държат опашката навита на кръг е присъща на абсолютното мнозинство на шпицообразните, динго и много други породи, представлява един от най-ранните признаци за одомашняване на кучето.
Безусловно при оценката на аборигенното куче, всички отклонения на екстериорните признаци, без функционално предназначение, са длъжни да отидат та втори план в сравнение с неговото поведение и работни качества. За съжаление заводските стандарти и правила за изпитание на аборигенните породи, слабо отчитат тяхната биология и функционални особености в обстановка на нормално работно използване, и форсират розвитието основно екстериорно и с признаци на формално или декоративно поведение. Трансформирането на работните породи в декоративни лесно може да проследим в съдбата сполетяла немският вълчи шпиц, самоеда и др., успешно развъждащи се с комерсиални цели даже в страни със субтропичен климат.
Всичко изказано по-горе демонстрира ценноста на екстериорните признаци при стандартизацията на аборигенните породи, особено тези,обитаващи обширни територии на историческо разпространение(лайки, кавказка овчарка и средноазиатски овчарки и др.). Кинологията, като никой друг отрасъл на животновъдството се отличава с изобилие на породи, множеството ст които по зоотехнически критерии следва да признаем за формални, отделени като такива неоправдано. Важно е да се отбележи, че създаването на голямото количество такива породи, изискващи особено развъждане, и естествено бързо израждащи се, е в ущърб и ограбва генофонда на породите като цяло.
При съвременото “породо-творчество” е уместно да се помни историята за създаването на трите породи лайки. Не ни се иска този печален опит да се повтори и в наши дни.

Л.С.Богословская, К.Т.Сулимов
Научно-координационен съвет по отечествените породи кучета на Русия при Рос НИИ за културно и природно наследство към Министерството на Културата на РФи РАН

Share on Google+0Share on Facebook0Pin on Pinterest0Tweet about this on TwitterEmail this to someone
Write a comment:

*

Your email address will not be published.

logo kavkazka.net   
     © 2007 - 2016 kavkazka.net Всички права запазени!