Исторически се е получило, че при вноса на племенно поголовие от Кавказ, се е отдавало предпочитание на кучета с по-дълга и гъста козина, тъй като основно те са били предназначени за охрана на обекти предимно в северната част на СССР и е предстояло да живеят при тежки климатични условия. Също така са се отбирали кучета с ярко изразени охранителни качества и недоверие към странични хора. Тези кучета са започнали активно да се използват за охраната на затвори, лагери и обекти със специално предназначение. Козината е защитавала от ветрове и студове и е създавала впечатление за по-голям обем. Кучетата с по-тъмен цвят са изглеждали по-застрашителни в сравнение с по-светлите екземрпляри. Отбирали са се екземрляри с внушителни размери, мощна костна система, масивни глави и застрашаващи със своят външен вид.
……Постепенно Кавказка овчарка минават в ръцете на развъдчиците. С развъждането на породата се заемат не само държавните учреждения и ведомствените развъдници, но и в клубове, където кучетата принадлежат на частни лица, но стереотипът вече е определен-дългокосместо куче, с желателно тъмен и еднотонен цвят.

Отдавна и много добре е известно, че всяка порода, в това число и аборигенната не е застинала в едно положение и с течение на времето се променя с една или друга степен на динамичност. За да илюстрираме това твърдение е достатъчно да си спомним как са изглеждали добре познатите ни породи Номска Овчарка, Коли, Ротвайлер и др. само 15-20 години по-рано. Породата извън своята историческа родина се развива и става по-еднородна. Очевидно и Кавказка овчарка в наши дни се различава видимо от аборигенните кучета на Кавказ от началото на 20 век. За времето на Съветската история на породата влияние са оказвали мощни фактори като депортация на цели народи, войни, смяна на политически режими, рязко снижение на численоста ноа селскостопански животни и ликвидиране на овцевъдството, свързано с икономическия упадък на дадена страна. След всичките тези хуманитарни катастрофи, всеки път се е получавало и намаление на численоста на кучетата, понякога поставящо породата на границата на изчезване. Но времената се праменяли, и се променят и породата въпреки загубите се възражда.

В това време, когато дългокосместата Кавказка овчарка, вече заводска порода, стабилно е навлязла в нашият живот, получила е международно признание и заслужена любов, на Кавказ кучетата остават в аборигенно състояние. Хората правят подбор, водени единствено от практически съображения. От кучетата, както и в минали времена се изисква да бъдат напретенциозни, способни да отбраняват стадата от жищници и дворовете от крадци.
Предпочитание тук се отдава на кучетата с къс косъм, тъй като се счита за по-практичен: не се сплъстява, несе забиват тръни и прочее, вследствие на което не се наблюдават кожни проблеми

По цвят също се отбират по-светли кучета, тъй като белите кучета човек лесно може да различи в планински условия, те силно се отличават от цвета на вълка. В планините да съществуват успешно и да работят могат само много добре сложените, силни и издържливи кучета. Езлишната тежест и едрина в такива условия може да струва живот.

Последните години, благодарение на помоща на водещи развъдчици ото Северен Кавказ, ние направихме оглед на повече от 200 глави КО, а през януари 2003 се състоя племенен оглед на късокосместите аборигенни Кавказки овчарки. В Карачево-Черкезия бяхя огледани и описани 26 кучета, а в Северна Осетия-Алания ,гр. Владикавказ – 53 кучета.

Късокосместите кучета порода Кавказка овчарка с аборигенен произход са големи кучета е като правило, широкотели със здрава костна система, правоъгълен формат, в по-голямата си част високоноги. Половият диморфизъм е ярко изразен, макар че нерядко сред женските се срещат екземрляри с височина до 74-75 см в холката.
Главата на кавказкият вълкодав е голяма, със широк лоб, с невисока мозъчна част на черепа, обемна, но в никакъв случай бърнеста морда, добре развит челюстен апарат, с много плавен преход от лоба към мордата, с много добре развити скули. Очите са с овална форма, с цвят вариращ от жълт до тъмно кафяв. Поставянето на ушите от високо до средно високо.
Шията при повечето представители е къса и мощна, не много стегната, но и не провиснала.
Кучетата имат доста характерни особености на строението на корпуса: на първо място трябва да се отбележи много добре изразената висока и същевремено къса холка. Този признак е свързан с особеностите на анатомичното строение не само на предната част на тялото на кучето, но и на целият корпус. Премия постав на лопатката определя не само строението на холката, но и ъгъла на свръзката на плешката с лопатката, коятто заради това е по-осър. И тъй като едно животно, движещо се основно в тръс, трябва да има относителен баланс между ъглите на предните и задните крайници, ъгъла на наклона на бедрената кост и колянната връзка са в значителна степен разтворени.

За аборигенните кучета на Кавказ са характерни не само разтворените ъгли, но и много еластични, дълги и здрави свръзки не би билло възможно двигателният апарат да функционира ефективно и нормално. В това число се обръща внимание и на следните черти: ъгъла на тазобедреният състав е достатъчно отворен, затова, при поглед на кучето отзад се забелязва умерено широко поставяне на задните крайници. Китките у болшинството кучета са дълги, при това почти отвесно разположени или имат съвсем незначителен наклон. Както показва практиката, кучета с достатъчно дълги китки, при условие, че са налични здрави и достатъчно еластични свръзки, по-малко травмират лапите си при скокове и при бягане по неравна повърхност, за сметка на подобрената амортизационна способност на крайниците. Лапите имат добре изразена овална форма, палците при която са особено подвижни. По този начин кучето получава възможност да работи активно с палците, което помага при движението по сложен терен: камъни и т.н.
Още една много специфична черта се явява достатъчно дългият поясен отдел на гръбнака, при това гръдната клетка остава с достатъчна дължина, което определя и дължината на целият корпус. Крупа е слабо наклонен. Главното, което си заслужава да се отбележи е виликолепното развитата мускулатура на корпуса, позволяваща на кучето огромна лекота на движенията, тъй необходими на животното за успешно съществуване в планински райони и пресечени естности.

Космената покривка е много гъста: подкосъма е чудесно развит, а косъма е дебел, прав и прилегнал-осигурява добра защита при лошо време. По типа на козината, тези кучета са късокосмести в по-голямата си част, но се срещат и кучета с удължена козина. Цветовата гама на окраса на козината е твърде разнообразен. В някои райони на Кавказ традиционно се отдават предпочитания за белият цвят, в други рижият, а в пограничните райони с Грузия се среща и кафяв цвят. Късокосместите кавказки овчарки са разпространени на цялата територия на Северен Кавказ, Дагестан, Ставрополският и Краснодарският край и частично в Калмикия.
При нашият оглед на около 100 глави, ние направихме следните описания и измервания: по-голямата част от мъжките кучета са с височина в холката 70-78 см и тежест от 55-70 килограма, женски 63-72 см в холката. Обхвата на китката средно при мъжките е 13-16 см., при женските 12-14 см., индекса на разтегнатост е колеблив, средно от 106-112, а понякога и до 118.

В наше време поголовието има висока степен на генетическо разнообразие. Могат да се отделят минимум 3 големи вътрешнопородни типа, а при по-детайлно изучение не по-малко от 12-16 отделни линии-семейства. Например кучетата от Карачево-Черкезия представляват отделен вътрешнопороден тип. Те са едри, с големи глави, високоноги тъмно сиви или рижи кучета, с добра костна система, дълга и дълбока гръдна клетка(умерено широка при поглед отпред), формата на главата напомня широк, бавно съединяващ се към носната гъба конус с обемна и не много дълга морда.
Кучетата на Северна Осетия се явяват друг вътрешнопороден тип, външно много по блезък до кавказката овчарка от заводското развъждане. Най-често те са бели, петнисти, средно по-малко високоноги и по-широкотели от кучетата в Карачево-Черкезия. При тях са характерни достотъчно големи и невисоко вдигнати глави при поглед отстрани, с обемна и средно дълга марда.
Иска ми се още веднъж да подчертая, че горе изброените особености на анатомическия строеж, позволяват на аборигенните кучета на Кавказ да се приспособят оптимално към климато.географските условия на тяхната исконна среда на обитаване и изпълнението на възложените им от човека задължения.

Що се касае до особеностите на поведениена косокосместите кучета Кавказка овчарка, като цяло може да ги отнесем към сангвиниците. Това са активни, подвижни и жизнерадостни кучета, в значителна степен ориентирани към човека, които в същото време демонстрират абсолютна самостоятелност и голяма избирателност както при взимане на решения, така и като поведение като цяло. Не би могло да бъде по друг начин, тъй като аборигенната порода почти винаги е многофункционална. Областа на използване на кавказкият вълкодав във всички времена е била достатъчно обширна: за лов на едри зверове, охрана и защита на добитък и имущество от хищници и злодеи и т.н.
Аборигенните кучета на Кавказ при свободно гледане лесно образуват свои общества, по структурни отношения много близки до социалното устройство на вълчите глутници. По този начин е възможно и напълно оправдано да се отглеждат на групи, в случай, че се използват за караул на стадо на пастбища, тъй като взаимоотношенията в системата на кучетата са като на стражи и по отношение на вълците действат като на конфликт за територия между две глутници.
На Северен Кавказ трудно ще се намери човек, даже сред гражданите, който да не знае за тези кучета, а на улиците в селищата, лежащ на сянка и не на синджир кавказец не може да се нарече рядка гледка.

В последните години благодарение на възможностите не интернет интерес към късокосместите Кавказки овчарки проявяват фермери от Нова Зенландия, Америка и редици държави, където овцевъдството е достатъчно развито. По тяхно мнение късокосместите Кавказци, както и аборигенните кучета на Турция са много добри за защита на селскостопанските животни от хищници като койот, техните смесици с кучета, даже срещу мечки и леопарди. Особено впечатление им прави работоспособноста, невзискателноста, смелоста и комуникативните способности на аборигенните кучета на Кавказ.

Аборигенната късокосместа кавказка овчарка така добре позната и търсена в своята родина е много малко известна в международните киноложки кръгове. И само благодарение на хората, които са безмерно влюбени в тези кучета, те са съхранени и до ден днешен. Сред цялото поголовие на аборигенни кавказки овчарки има много ярки и известни представители, които по екстериор често на много превъзхождат много известни изложбени шампиони. За тези кучета може много да се говори и пише. Ще стигне за книга, и не само за една, и затова в заключение искам да кажа че дългокосместата и късокосместата Кавказка овчарка, тези прекрасни вътрешнопородни разновидности, служат вярно за благото на човека. Те са длъжни да съществуват и да се развиват и да бъдат наша гордост, гордост на Руската кинология, това е нашето богатство!

Автор: Наталия Львова
Източник: www.karakachan.org

Share on Google+0Share on Facebook0Pin on Pinterest0Tweet about this on TwitterEmail this to someone
Write a comment:

*

Your email address will not be published.

logo kavkazka.net   
     © 2007 - 2016 kavkazka.net Всички права запазени!